Извинявай, че забавих отговора си, но рядко влизам тук, а и старата ми регистрация не сработва от няколко дни и се наложи да направя нова.

С приятеля ми се запознахме след моя обява в един web site за запознанства. Имах нужда от ново приятелство, без значение с мъж или жена. В отговор получих около 30 писма и от всички тях избрах само неговото. Явно интуицията не ме е подвела, за което съм и благодарен. Не ме питай колко съмнения и вътрешна борба имах, докато се престраша да пиша в този сайт. Съжалявам за всички останали жени и мъже, на които не отговорих, но се надявам и те да са намерили човек, с когото да се разбират даже без думи...
Отговорих на писмото му и усетих, че още с първия негов по-подробен E-mail вече съм влюбен. Това бе съвсем ново за мен. Бях шокиран от себе си!
От думите в следващите му писма разбрах, че и той е в същото незавидно положение. Едва тогава се сетихме да обменим и снимки. Е,... като го видях, окончателно се предадох на чувствата и се оставих те да ме водят. Разбрах, че и той е видял в моите снимки точно това, което предварително си е представял. Не след дълго се срещнахме очи в очи, вечеряхме в един ресторант и още същата нощ се прегърнахме и целунахме. Повярвай ми, сякаш дотогава бях девствен. Толкова разтърсващо ми подейства! Знам, че звучи като в тъп латиноамерикански сериал, но просто така се случи.
...Сега съм щастлив. Имам и приятелка, която също обичам, но усещанията са съвсем различни, несъпоставими.
Питаш дали съм активен или пасивен. Според тези норми съм активен, но лично аз не ги приемам за адекватни. Какво значение има техническото изпълнение, когато то си остава чиста проба спорт, ако е лишено от чувства и взаимност?