Рокси, няма проблем да дискутирам по темата, дори ми е и приятно.
Не оправдавам всякакво насилие и дискриминация спрямо малцинства.
Оправдавам "контролираното" "унижаване, нараняване и пренебрегване" особено при подрастващи с цел придобиване на реалистичен поглед върху живота, а не продуцирането на мамини лигли и лигльовци. Затова и съм напълно съгласна с методите на възпитание тук, където при навършване на 18-20 г- възраст е желателно децата да напуснат родителския дом и сами да се грижат за прехраната и живота си.
Аз може и да нямам деца (да уточня тука за "любопитните", че е доброволно, тоест по собствено наше желание), но пък имам майка, която много обичам и с която много добре се разбирам, но и критикувам и опитвам да превъзпитавам, заштото съм за нея център на нейния свет, а това е много грешно за един родител, ограничава неговия свят и го свива в една черупка - тази не детето/децата. За мен не е геройство един човек да забрави себе си и да се предаде само на децата/внуците си. Геройството в живота има съвсем други измерения.
Относно помоща - помагам, когато има видна необходимост, не обичам сърцераздирателните драматизации и оплакванията, не признавам всякакви психотерапевти и други "помощници" от тоя сорт. Възхищавам се от силните и самостоятелни хора, без значение на пола, възрастта, националността и социалното положение. "Мършите" ме дразнят и не им помагам.
|