Въздържала съм се досега да го казвам, но като гледам лековерното безгрижие на българина, който никога не е живял в чужбина за по-дълго за тези неща...

Предполагам, че и на теб, и на Дарки ви се е случвало, защото се случва доста често, виждала съм го и по отношение на мен, и към други българи, за какво презрение и какво отношение на превъзходство става дума, и как се демонстрира, разбира се, не се казва директно в очите, но като те наплюят така деликатно, и после място не можеш да си намериш от унижение.


За хората с нормален европейски стандарт на живот българите и България са ....клоака с ....гадини, от която чат пат изпълзява нещо и навън, и те се стараят да подритват това нещо така, че да не си забравя мястото и клоаката, от която е изпълзяло.

Друг е въпроса, че много българи позволяват да се отнасят така с тях, аз съм се съпротивлявала и съм давала обратни удари, та по някоя време почват да ти имат страха, ако риташ и ти в ответ. Но масата българи, дето викаш, като ги плюят, го имат за дъжд вали...много съм се ядосвала на това!


Познавам една българка в ....ще спестя къде е, тя все ме увещаваше да съм кротка и да не отговарям дръзко, че ще си изпрося някъде белята. Нейната философия беше такава, че трябва да се търпи и да се понася това отношение, щом сме се съгласили да живеем на тяхна територия. Виждала съм как й се смеят и я подиграват в лицето, нямаше даже деликатности, и тя само мълчеше и си обръщаше главата....аз кипнах веднъж и аха да скокна, а тя ме изведе навън и ми каза, недей, само ще си изпатиш, но няма да решиш проблема....аз не го разбирам това....още ме е яд! още се възмущавам! и не съм спряла да отвръщам на подобни унижения! не съм съгласна изроди да се подиграват така на национална основа!


Но това съм аз... явно не всеки българин е така.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.