|
Към твоите неща ще добавя, че се старая да си науча правата предварително и да изисквам да ми ги спазват.
При нежелание от страна на някой служител, повдигам въпроса.
Пример: Трябваше ми документ миналата година, имаше 2 работни дни само и ми казаха много мило и любезно, че заради моя документ само няма да се разкарват, жената така и така предварително си е взела отпуска за тия два работни дни, защото решила, че нямало да има работа (пак някакви празници бяха).
Та да съм дойдела след десетина дни като минели празниците.
Аз тогава, разбира се, нямаше да съм в България.
Аз с още по-мила и любезна усмивка им казах, че на втория работен ден идвам да си взема документа, а те ми повториха, че не можело - жената била в отпуска.
Аз вдигнах рамене и казах, че не ме интересува, че някой си е правил сметките без кръчмар, аз си искам документа, защото имам право на него и то в работно време.
И за довиждане им казах, че ако документа ми не е готов след 48 часа, ще си говоря с преките им началници и с който още трябва нагоре по веригата.
Значи аз мога да дойда от другия край на Европа за този документ, а те не могат да си свършат работата, за която са наети.
Много бързо разбраха, че при мен балкански номера не минават и документа ми беше готов навреме.
"Значи можело", както се оказа.
Добричка и отстъпчива с мяра - с някои неща компромиси не правя.
В хотела няма топла вода? - оплакване на рецепцията автоматично, смяна на стаята с такава с топла вода.
Сервирана студена храна в ресторант или в неизмити съдове? - оплакване автоматично.
Карала съм ги да теглят порции дори - пише 500 грама, а те ми сервират 280 ... ми ся ... разликата е очеизвадна
Казах, че ще си платя половината от посочената в менюто цена щом ми сервират половин порции.
Иначе където се изложат веднъж, не повтарям посещение.
Което ме оставя с ограничен избор заведения за посещаване в София, но ... държа на качеството в обслужването, предлаганата услуга, отношението и всичко.
Да знам за какво си плащам :)
Защо аз да съм изряден платец, а те неизрядни спрямо мен? :)
Както ми каза една позната: Ти там си свикнала на друг тип отношения между хората.
Права е.
Но не възнамерявам да се променям.
Не че в Норвегия няма гафове, но и реакцията е различна.
Май ми се налага да повишавам тон само в България ...
Не обичам, но понякога няма друг начин.
Имам чувството, че някои хора работят да си гонят клиентите, а не да привличат и да задържат такива ... странна логика наистина.
Това, което ме дразни у много българи, е този примиренчески дух ... вместо да си търсят правата, хората свеждат глави и се примиряват.
Ми продали са ми развалено месо, какво толкова, нищо не мога да направя ...
Киселото мляко е вкиснато ... какво да направя, няма да ми го сменят.
Дрехата си смени цвета след първото пране ... ми какво да направя.
Обувките се разлепиха след първия дъжд ... пак какво да направя.
Наистина фрустриращо ми действа да съм в България (много подходяща дума).
Минимизирам взаимоотношенията си с всякакъв сорт служители, продавачи и друг обслужващ персонал до възможния минимум.
И за да не звуча съвсем песимистично, ще кажа, че днес станах свидетел на 2 любопитни и за мен уникални събития.
1. Видях циганин в учебна кола!
2. Видях циганка да вие българско хоро!
За мен това си е едно на милион
Merikes fores signomi den einai arketa Редактирано от Bиливap на 25.12.08 23:52.
|
Re: [re: Prof.McGonagull]
Re: