Действително в различните държави по света има много издигнали се хора от еврейски произход. В същото време, в самия Израел, няма нито известни учени, писатели, откриватели, нобелисти и др. под. от световен мащаб.

Въпреки, че в страната се наливат ежегодно милиарди, които при други народи биха дали обилни резултати в сферата на науката, културата, изкуството и т.н. там такова нещо не се наблюдава. Преди известно време четох в интернет отзиви от лекари-изселници от бившия СССР за нивото на мед. обслужване - направо катастрофално. Надали е случайно, че богатите израелци ходят да се оперират в чужбина, знаем, че идват много и в България.

По повод живота в Израел в Москва се разказва следния виц : Авраме, ти защо не емигрираш към Израел ? От какъв зор ? - пита Аврам, на мен и тук ми е достатъчно зле.

Очевидно разковничето не е в нацията или религията, а в умението на индивида да се нагоди към околната среда и да постигне максимум. Това е характерно и за други малцинства, като напр. арменците : в България те са абсолютното малцинство, но всички познават Кеворкян, Вили Казасян, Стефка Оникян, Анихид Цонева, Хампарцумян, сестрите Малееви, кмета на Пловдив, съавтора на Недялко Йорданов, и много други. Прабългарите също са били малцинство в славянското море, но са наложили своя стил на държавност и умение да управляват и да отстояват с дипломация и оръжие своите интереси и независимост.

Ако българите днес имаха повече самочувствие, те щяха по същия начин да се гордеят със своите сънародници, постигнали успех и признание зад граница, и така да стимулират другите българи да се стремят и те да станат като тях.

Не да се срамуват за името си и да се спотайват, а да ходят с гордо вдигната глава.