Май всичко е въпрос на навик и освобождаване от предразсъдъци. И аз съм отраснал на български гозби - от домашните на бабите и (работещите ми) лели и майка ми, през ученическите и студентските столови та до ресторантите. И на мен ми беше странно готвенето в тази странна държава където живея, поне в началото когато не можех да си позволя свестните ресторанти. Добре че бях непретенциозен чревоугодник, па и любознателен, та опитвах от всичко.

В течение на времето се ориентирах към ястията които ми харесваха, и за мой късмет тук ги има почти от цял свят. Което е хубавото в почти всички уредени държави е че поне има почти всичките суровини, повечето и на достъпни цени, от там нататък само трябва да се намери кой да ги приготви по твой вкус.

Другото добро нещо (за мързеланци като мен) в уредените държави е голямия избор на полуфабрикатите ), които с малко подправки стават не зле и спестяват време и усилия. Да не говорим за избора на зеленчуците и плодовете. И да не ми разправят че ВСИЧКИ имали еднакъв пластмасов вкус - това е доста субективно. Нима в Бг. всичките плодове по магазините са били на дърветата 2 дена преди това? И май и на пазарите продават разни вносни безвкусици...такива разочарования имах там...

Относно мръвкарството - тук открих колко е вкусно пилешкото месо, и защо телешкото се счита за най доброто, когато е качествено и състарено правилно (е, и приготвено правилно, разбира се). А, и проядох риби с кости, които мразех в Бг.

Като се замисля, единственото ястие което ми "липсва" е шкембе чорбата както я правеха в една софийска шкембеджийница до която израстнах. Май съм бил в поне 50 турски ресторанта по Европата, и още толкова в Турция но ТОВА "шкембе" не намерих...ама не правя трагедия от това.


PANEM ET CIRCENSES