Деси, ще свикне дребосъчето, не се грижи за това.
Говорете си у дома на български, не го поправяйте, ако тук-там вметне някоя английска думичка. Знай, че децата, колкото и да са малки, правят разлика между езиците, когато свикнат с тях и съвсем спокойно ще си комуникират и за в бъдеще на български

аз бях на 6 г., когато заминах с нашите за Лондон.
първите 1-2 месеца сигурно съм имала трудности заради езиковата бариера, но това в никакъв случай не ми се е отразило отрицателно на психиката.
помня, че плаках, когато мама ме оставяше в у-ще, но после като се заиграех... много бързо проговрих и започнах да чета и пиша.

Сега пак съм в чужбина и имам приятелка сръбкиня. Тя има 3 годишен син, който знае много малко немски (разбираемо е, по цял ден е с баба си). Водят го 2-3 пъти в седмицата на детска градина и той постоянно плаче, защото никой не го разбира, следователно и никой не си играе с него.
Сега майка му му говори на немски и той употребява много малко (като брой), но винаги тези думички на немски, които знае.

за думичката boy има спасение - купи му книжки, които са с по 1-2 реда на страница, там може да се учат по картинки различните думички. така по-лесно ще прави връзка м/у чутото и видяното, защото зрителната памет при децата играе голяма роля.
Не мисля, че синът ти е малък за книжки? не разбирам защо не искаш да му купиш? Това ще е само в негова полза.

пък вие инче си говорете на български през останалото време, българския няма да го забрави.
другите деца сигурно и по улиците си говорят с техните на английски? това според мен е вид комплекс на родителите (да не се разбира, че са чужденци). веднъж пътувах с една българка в самолета и детето и говореше много развален български, а тя видимо се гордееше от това!