Браво на вас, че намирате време да се занимавата с български учебници! Смятам, че това ще е основен проблем за сина ми някога - не е трудно да научи разговорен български и дори четене, но друго е да умее да пише правилно. Да, затова се изисква постоянство и упоритост, ама си струва, дано ми стигнат силите и на мен да го въведа в семейството си.

Иначе по отношение на "емигранстките" и "неимигрантските" държави - мисля че малко е остаряло това понятие. Ако минеш в Западна Европа ще установиш, че пъстротата на хората, които живеят тук вече е сравнима с тази на най-космополитните градове в света. Не бих могла да кажа как е изобщо в Германия, аз живея във Франкфурт - един не съвсем типичен град, където чужденците са почти една трета от населението. Не би повярвал колко много смесени семейства - немец-африканка, немец-азиатка, африканец-немкиня и т.н. можеш да видиш. Аз работя в типична немска фирма, колегата ми е сърбин с немски паспорт (роден тук преди 30 години и като начин на мислене - абсолютен немец), имам колеги холандци, испанци, един португалец, една украинка... Пазарувам редовно от месарниците и пекарниците в нашия квартал, населяван предимно от немци. Собствениците са наследници на поколения пекари и месари, някои са направо като излезли от миналия век - кръглолики, сламеноруси, синеоки, с червени бузи и пълни ръчички, говорят здрав Хессиш (така се нарича местния диалект, където понякога Х-в края на думата се произнася като Ш). Досега - за повече от година - не съм усетила някакво особено отношение към мен, защото съм чужденка или не говоря добре немски (в началото изобщо не говорех, та се оправях само с английски), искрено се радват на номерата на сина ми, много често той си тръгва с някоя допълнителна шайба "специален" салам или пък с геврече. Една от касиерките на съседна до нас дрогерия пък толкова харесва сина ми, че веднъж когато бях на пазар без него и тя разбра, че е болен - специално изпрати по мен едно малко шоколадче, което взе от щанда до нея и го плати сама.

Синът на моята приятелка е на 16 години и е тъмнокос, с тъмни очи. Негов съученик е плод на брака между афро-американец и германка. Би ли могъл да предположиш кои са момчетата в тяхното училище, обект на най-много момичешки мечти?

Аз също бях чувала много за ксенофобията в Германия, за това, че дори не те обслужват в заведение, защото си тъмнокос или говориш с източноевропейски акцент. Но - честно казано - такова нещо не ми се е случвало, нито във Франкфурт - където повечето обслужващ персонал в заведенията се състои от сърби, турци, китайци - някои неговорещи добре немски, нито в Бавария, където са си немци, ама толкова дружелюбни и така се разтапят, като им похвалиш местната бира, дето я произвеждат точно в тази кръчма...

По централната улица в Хамбург за една кратка двучасова разходка видях повече забулени арабски жени, отколкото за два месеца, прекарани в Източен Бейрут. На редовния седмичен пазар във Франкфурт, където се предлагат и много неща за хапване, едни от най-големите опашки се вият за дюнер от пуешко, завит в "турска пица"...

Когато имам немски гости, винаги им показвам албумите си от пътувания в България. Вече планираме да правим обиколки там и планираме маршрути.

Приятел на наш общ познат, който се занимава с реклама, се влюби в българската музика пък. Понеже и той самият пише музика, води и предавания по местните радиостанции, направи вече 3, посветени на България.

Аз започвам да се замислям как пък да популяризирам по-широко нашите танци. Всички много се впечатляват, когато в удобен случай ги танцувам и все ги смятат за ирландски, заболява ме устата да обяснявам какви са разликите, пък доколко си приличат и различават с гръцките и т.н.

Ей, от много писане за България, ще изпусна урока си по немски... Да ви кажа, немския ми е още на ужасно ниво, така че - до скоро