Здрасти Веси.
Както виждам на всички които сме далеч от родината ни липсват
роднини и приятели,любими хора,домашни любимци.
На мен също ми е страшно тежко и живея в самота и спомени.
Но се научих да живея и с надеждата и вярата че дните и месеците....
ще отминат бързо и аз отново ще съм у дома.....там където оставих
сърцето си.Ако можем да бъдем поне малко оптимисти всичко ще ни се
стори само един миг и ние отново ще бъдем там където искаме да бъдем.
Там където има кой да ти подаде рамо в труден момент.Там където са хората които Обичаме.Не живей само със спомените.....живей и със мечтите...
и дните ще отминат неусетно,макар и трудно.Дори и аз понякога .....
когато съчетавам ежедневието си със мечтите...се чуствам вече безсилна да го правя...но си поплаквам и след няколко часа ....хубавите мисли отново изплуват в главата ми.Дори и тук в нета намерих много приятели.....
който със сигурност....искам да бъдат част от реалния ми живот.....
и сега ми остана само надеждата ,мечтите.....и се моля господ да дава на всички ни живот и здраве и все повече хубави моменти.Нека бъдем малко
оптимисти и негативните мисли да бъдат все по-малко.....тогава повярвай ми дните ще минават неусетно...макар и повечето от тях да са трудни.
Бъди силна Веси


Само мечтите не са подвластни на земното притегляне!