Прав си и аз написах следния отговор:
___________________________________________________________
Аз съм малко тип Мечо Пух, давам пример:

Отишъл Мечо Пух да види Зайо... Потропал на вратата му..."Има ли някой в къщи?"

На Зайо не му било кеф за гости и викнал отвътре: "Няма никой в къщи"

Мечо Пух се почесал и си казал: "Добре, ясно, че няма никой в къщи, но това все пак го каза НЯКОЙ!!!"...

Та така и автора на статията, то бива патриотизъм, ама малко става като при заека. Аргументирам се защо.

1. Става ясно, че евреите много са препатили и са преминали всякакви изпитания и са велики, дори преди държавата Израел.
2. Българите не сме по-долу от тях, ама айде от нас да мине, няма да сме надути като разни там американци и прочие, пишем се на 2-ро място (ако не се издъним на допинг-теста - СРЕБЪРЕН МЕДАЛ;-))
3. Сегаааа, фокус-мокуууус, внимавайте - ние сме велики, че си правим държава на 200 км от столицата на света, нооооо за разлика от евреите, ха сме я напуснали - претопени сме:O:O:O

Е, аз като Мечо Пух се почесвам и имам конструктивно предложение, той по-нататък казва на Зайо да не се прави на ударен, ми да го посрещне, аз пък призовавам автора да не се прави на ударен, ми да пита евреите как така са пръснати по целия свят, пък не се претопяват, тъй де, хубаво е да заимстваме челен опит от челниците в етническото съревнование, защо не, те са добри, ще ни светнат как става номера.

Ама си мисля, че българщината на децата ни зависи от българщината на нас, техните родители и нашата способност да им я предадем и тука, ще си позволя да цитирам автора, "оправдание няма, че средата..." била такава или онакава, дето викат хората, на калпава ракета космоса и крив;-)))
______________________________________________________________
Пък в заключение и един виц:

Тръгнал един руски евреин да емигрира към Израел. Взел си билет Москва - Париж - Тел Авив. Добре, ама поживял 6 месеца там и се насочил обратно към Русия. И съответно Тел Авив - Париж - Москва. След 6 месеца пак така. След още 6 - пак обратно... Почудили се всички и го питали: "Добре бе, човек, няма ли да се установиш някъде, в коя страна ти харесва да живееш?" "Хъм" - рекъл евреинът - "и в Русия и в Израел ми е криво, ама толкова е хубаво да се изкара една нощ в Париж"


Айде умната и до скоро;-)

Живота не е нито толкова хубав, нито толкова лош, колкото си го представяме