CeBIT си беше жива боза тази година.
Поне аз не видях някой да предлага нещо наистина ново от направленията по които се интересувам.
Без да искам открих една българска фирма - Бонев нещо си.
Представяна от самият Г-н Бонев и още няколко много приятни на вид и обноски момчета. Млади хора.
Произвеждат MP3 players & digital cameras.
Интересни играчки. В едно WEB камера, цифрова камера - 1.3 MP, MP3 плеър и диктофон. Диктофон - химикалка. От моя гледна точка играчки, но имаше завиден интерес.
Този панаир, като всички други, все повече се превръща в чист пазар. Отдавна индустрията не показва там новите си неща. Дори свястна информация не може да получиш. Каквото и да попиташ, вместо да ти дадат отговор, ти искат визитната картичка и щели да се свържат с теб. Повечето не се свързват.

Може би аз отново придобивам синдрома на човек живеещ в панаирен град. Последните години много рядко посещавах Пловдиския панаир, живеейки на километър от него. И тук вече ми писна да ходя до панаира.