|
Ако някои има някакви забележки ще се радвам да ги сподели. :)
Като излях текста тук се получи сливане на думи съжалявам за което.
Сутри от 3.13 до 3.56 още не са обработени :)
Йога сутри на Патанджали
1. За ума исливанетому с наблюдаеми обекти
1.1-1.4 Какво е йога? Връзка на Наблюдаващия и Наблюдателя
1.1 atha yoga anushasanam
В благоприятен момент при готовност започва изложение на системата йога
1.2 yogash chitta vritti nirodhah
Йога е затихване на мисловните модели в ума
1.3 tada drashtuh svarupe avasthanam
Тогава Наблюдаващият пребивава вСебе си.
1.4 vritti sarupyam itaratra
Мисловните модели го поглъщатпри другото.
1.5-1.11 Мисловнимодели и ментални модификации
1.5 vrittayah pancatayah klishta aklishta
Мисловнимодели сапет вида, с две характиристики цветни и безцветени.
1.6 pramana viparyaya vikalpa nidra smritayah
Петтеса: 1) правилно знание, 2) неправилно знание, 3) фантазии, 4)сън, и 5)памет.
1.7 pratyaksha anumana agamah pramanani
За петте валидно знание сеполучава чрез: 1) емпиричен опит, 2) умозаключение и 3) проверка с други имащи познание.
1.8viparyayah mithya jnanam atad rupa pratistham
Невярно знание е резултат навъзприеманена нещо по друг начин от това коетое.
1.9 shabda jnana anupati vastu shunyah vikalpah
Фантазията или въображаемото е мисловен навик, който има словесен израз и знание, но за който няма обект или съществуващареалност.
1.10 abhava pratyaya alambana vritti nidra
Сънят без сънища се поддържа от инерция, тъмнина, липса или несъвместимост с други мисловнимодели.
1.11 anubhuta vishaya asampramoshah smritih
Спомена или паметта е ментална модификация причинена от вътрешно възпроизвеждане на предишни впечатление на обект, без добавяне на други характеристики от другиизточници.
1.12-1.16 Начиниза освобождаване отмисловните модели
1.12 abhyasa vairagyabhyam tat nirodhah
Мисловните модели затихват с практикаи непривързаност
1.13 tatra sthitau yatnah abhyasa
От тези дветеопита в постигане на устойчивосте практика
1.14 sah tu dirgha kala nairantaira satkara asevitah dridha bhumih
Това,продължително, редовно ивъзприемчиво следванокултивира солидна база
1.15 drista anushravika vishaya vitrishnasya vashikara sanjna vairagyam
Видяно, описано илипреживяно не предизвикващозаинтересованостенепривързаност
1.16 tat param purusha khyateh guna vaitrshnyam
Онова, трансцеденталното е чисто,непривързано към качествата на материалното (гунитe).
1.17-1.18Различаващоиравняващо(заличаващо) познание
1.17 vitarka vichara ananda asmita rupa anugamat samprajnatah
Помисли, съзерцание, блаженство и Аз-ност характеризиратизцялоразличаващото познание.
1.18 virama pratyaya abhyasa purvah samskara shesha anyah
Затихванечрез практикаоставящасамо непроявениимпресии предхожда другото (заличаващо познание).
1.19-1.22 Талант и усилия в умението завъзприемане
1.19 bhava pratyayah videha prakriti layanam
Познаващитенепроявеното биват привлеченикъм проявеното чрез различаващи импресии.
1.20 shraddha virya smriti samadhi prajna purvakah itaresham
Другитеследват системнопът чрез 1) увереност,2) воля, 3) памет, 4) насочено внимание и5) равняващо познание
1.21 tivra samvega asannah
Бързо става чрезобщаангажираност на тези (компоненти)
1.22 mridu madhya adhimatra tatah api visheshah
В това им използванеимаразлика– под средно, средно и екстра интензивно
1.23-1.29Постигане чрез познание за общата равнопоставеност
1.23 ishvara pranidhana va
Или постигането е чрез пълно отдаване на разбирането за равнопоставеността на всичко
1.24 klesha karma vipaka ashayaih aparamristah purusha-vishesha ishvara
Цветни мисли, причини/последствия и прояви на дълбоки импресии не го повлияват
1.25 tatra niratishayam sarvajna bijam
В него е семето на всяко индивидуално всезнание.
1.26 purvesham api guruh kalena anavachchhedat
То e учител (най-старши) и на древните без да еделимо (на периоди) във времето
1.27 tasya vachakah pranavah
Негов изразе символа имантрата ОМ
1.28 tat japah tat artha bhavanam
Продължителнотоповтаряне на ОМ има значение за прочистване на дълбоките импресии
1.29 tatah pratyak chetana adhigamah api antaraya abhavash cha
С това се постига разбиране за началното Себе и преградитесъщо изчезват
1.30-1.32Пречки и решения
1.30 vyadhi styana samshaya pramada alasya avirati bhranti-darshanaalabdha-bhumikatva anavasthitatva chitta vikshepa te antarayah
Тези пречки са: болест, скука, съмнение, небрежност, леност, чувственост, заблуждение, непостоянство и неспособност за задържане на постигнатото.
1.31 duhkha daurmanasya angam-ejayatva shvasa prashvasah vikshepa sahabhuva
Има още четири причини, които разсейват ума: мъка, отчаяние, нестабилност на тялото и нарушения на дишането.
1.32 tat pratisedha artham eka tattva abhyasah
За да се неутрализират се култивираедин практически метод
1.33-1.39 Пречистванена умав подготовказа насочване
1.33 maitri karuna mudita upekshanam sukha duhka punya apunya vishayanambhavanatah chitta prasadanam
Умът сепречиства чрезрадостсщастливите, състрадание към страдащите, доброжелателствокъм добродетелните и безразличие към порочните.
1.34 prachchhardana vidharanabhyam va pranayama
Чрез нежно издишане и задържане през ноздрите или пранаяма
1.35 vishayavati va pravritti utpanna manasah sthiti nibandhani
Или чрез дълбоко съзерцаванена сетивен обект припсихическаустойчивост.
1.36 vishoka va jyotishmati
Или чрез наблюдение на вътрешната светлина отвъд тъгата
1.37 vita raga vishayam va chittam
Или чрезнаблюдение на тези, които не са въвлечени встрасти
1.38 svapna nidra jnana alambanam va
Или чрез наблюдения на сънуването или на съня без сънища
1.39 yatha abhimata dhyanat va
Или чрез привличане вниманието къмобект към, който сме добре предразположени.
1.40-1.41 Насочванеиеднонасоченост
1.40 parma-anu parama-mahattva antah asya vashikarah
Когатовъзприятието е устойчивозамалки и големиобектисе овладява насочващата му сила.
1.41 kshinna-vritti abhijatasya iva maneh grahitri grahana grahyeshu tat-sthatat-anjanata samapattih
Когато мисловните модели отслабнат, умът става еднонасочен способен като кристал дасвърже Наблюдаващия, средството за наблюдение и обекта на наблюдение и товае самапати.
1.42-1.46Поетапноравняване(абсорбция) на еднонасочения ум с обекти на наблюдение
1.42 tatra shabda artha jnana vikalpah sankirna savitarka samapattih
Когато при пряко наблюдение всетивна еднонасоченост, умът обвържеимето, смисъла и знанието за обекта,сливането есетивно (савитарка самапати).
1.43 smriti pari-shuddhau svarupa-shunya iva artha-matra nirbhasa nirvitarka
Ако в сетивнаеднонасоченост,няма предишен опит впаметта, обектътзаблестявав сливане обвързващо и паметта(нирвитарка самапати).
1.44 etaya eva savichara nirvichara cha sukshma-vishaya vyakhyata
Същото, ако финни обекти пораждатфинни мисли,обвързва мислите с обекти(савичара самапати), или обекта може да непоражда такива(нирвичара самапати).
1.45 sukshma vishayatvam cha alinga paryavasanam
Възприятиетосепрефокусираот грубото през финното към непроявеното
1.46 tah eva sabijah samadhih
Тези (четири) сливания (абсорбции) наума спрямо наблюдаванотоиматматериална основа (семе).
1.47-1.51Преодоляване дуализмана познанието чрез синтез на различаващи и заличаващи импресии
1.47 nirvichara vaisharadye adhyatma prasadah
След опитност в заличаващо познание, умътсеизчиства, а Себетоочертаваи заблестява.
1.48 ritambhara tatra prajna
Опитът на умапри възприемане наобекти е базов и пълен с истини.
1.49 shruta anumana prajnabhyam anya-vishaya vishesha-arthatvat
В случаите на заличаващопознание няма исторически свидетелства или умозаключения (референции от други източници), защото се отнася за друга зона с друго значение
1.50 tajjah samskarah anya samskara paribandhi
Знанията от другата зона (заличаващи) отпечатватимпресии (антитези) в противовес(на различаващите)в ума.
1.51 tasya api nirodhe sarva nirodhat nirbijah samadhih
От това настъпва утихващо равнение на импресии освобождаващи възприятието от материална основа (самади без семе).
2. Практика
2.1-2.5 Минимизиране на грубото тенденциозно мислене (оцветяване) забулващо природата ни
2.1 tapah svadhyaya ishvara-pranidhana kriya-yogah
2.1 Чрез пътя на действието има три начина 1) да приемеш болезнения опит и си отвориш сетивата, 2) самоизучаване (на материалните отпечатъците върху нас) в контекста на знанията, 3) тотално приемане равенството на всичко (равняващо знание).
2.2 samadhi bhavana arthah klesha tanu karanarthah cha
2.2 Пeрфектната концентрация върху обекти абсорбира ума и изчиства грубото тенденциозно мислене (оцветяване)
2.3 avidya asmita raga dvesha abhinivesha pancha klesha
Грубите тенденциозни мисли (оцветявания) са поради пет причини 1) невежество, 2) его, 3) пристрастеност, 4) ненавист 5) страх от загуба на идентификациите
2.4 avidya kshetram uttaresham prasupta tanu vicchinna udaranam
2.4 Невежеството е основа на другите, а те са в различни фази на изява 1) непроявена, 2) събудена, 3) проявяваща се и 4) активна генерираща мисли и действия в различна степен
2.5 antiya ashuchi duhkha anatmasu nitya shuchi sukha atman khyatih avidya
2.5 Невежеството е четири вида 1) да приемеш временното за неизменно, 2) да объркаш нечистото с чисто, 3) да приемеш, че причинителя на мизерия ти носи щастие и 4) да приемеш нечия чужда природа за собствена
2.6-2.9 Последствия ако не се преодолее тенденциозното мислене (оцветяването) и невежеството
2.6 drig darshana shaktyoh ekatmata iva asmita
2.6 Невежеството поражда Его и обърква интелекта на ума с истинската ни природа (Себе)
2.7 sukha anushayi ragah
2.7 Пристрастеността е свързана с мисловния модел памет, поддържащ спомен за удоволствие
2.8 dukha anushayi dvesha
2.8 Ненавистта се поддържа от мисловния модел памет, в асоциация със страдание
2.9 sva-rasa-vahi vidushah api tatha rudhah abhiniveshah
2.9 Даже и при знаещите (владеещи равняващо познание) се вижда инерцията (тамас) в страха от загуба на идентификация
2.10-2.11 Справяне с финните импресии забулващи природата ни
2.10 te pratipasava heyah sukshmah
2.10 Петте оцветявания бидейки в своята непроявена форма се отдръпват към причините, които са ги създали
2.11 dhyana heyah tat vrittayah
2.11 Мисловните модификации са причината за тенденциозното мислене (оцветяването) и се преодоляват чрез абсорбция на ума с наблюдаеми обекти
2.12-2.25 Следване на материалната природа и прекъсване връзката с Кармата
2.12 klesha-mula karma-ashaya drishta adrishta janma vedaniyah
Оцветените латентни впечатления породени от действия и последствия, когато бъдат активирани се преживяват сега или в бъдещи съществувания.
2.13 sati mule tat vipakah jati ayus bhogah
Докато съществува оцветеност в основата на действията, последствията водят към раждания, живот и преживявания.
2.14 te hlada-paritapa-phalah punya apunya hetutvat
Трите последствия могат да носят болка или радост в зависимост причините, които са ги породили
2.15 parinama tapa samskara duhkhaih guna vrittih virodhat cha duhkham eva sarvam vivekinah
Различаващото познание свързва материалната природа и отпечатъците от преживяванията и последствията и се трансформира в заличаващо, спирайки да отличава болка и радост
2.16 heyam duhkham anagatam
Бъдещата болка може да се избегне
2.17 drashtri drishyayoh samyogah heya hetuh
Обвързването на Наблюдаващия с наблюдаемото е причината за това.
2.18 prakasha kriya sthiti shilam bhuta indriya atmakam bhoga apavarga artham drishyam
Наблюдаемото със своите свойства, 1) блясък (сатва), 2) движение (раджас) и 3) устойчивост (тамас), придадени му от отпечатъците на материалната природа (гуните) и също от умът, сетивата и органите на действие са за наслада и освобождение на Наблюдаващия.
2.19 vishesha avishesha linga-matra alingani guna parvani
Гуните в различните си стадии могат да бъдат спицифични или не такива, проявяващи се индикиращи или без проявена индикация.
2.20 drashta drishi matrah suddhah api pratyaya anupashyah
Наблюдаващият има сила да разбира чрез знанията идващи през ума.
2.21 tad-artha eva drishyasya atma
Наблюдаемото съществува единствено заради Наблюдаващия
2.22 krita-artham prati nashtam api anashtam tat anya sadharanatvat
Освободения Наблюдаващ е прекъснал връзката с наблюдаемото, за останалите, тя продължава да съществува
2.23 sva svami saktyoh svarupa upalabdhi hetuh samyogah
Материалната обвързаност на наблюдаемото и Наблюдаващия му помагат да разпознае природата си
2.24 tasya hetuh avidya
Съюзът се дължи на невежеството
2.25 tat abhavat samyogah abhavah hanam tat drishi kaivalyam
Когато невежеството изчезне, съюзът изчезва и Наблюдаващият постига освобождение
2.26-2.29 Осем елемента за изчистване на връзката Наблюдател-наблюдаемо и постигане на чисто отличаващо познание
2.26 viveka khyatih aviplava hana upayah
2.26 Непрестанното чисто отличаващо знание отделящо Наблюдателя от обекта на наблюдение е начина (за справяне с невежеството)
2.27 tasya saptadha pranta bhumih prajna
2.27 За този Наблюдател има седем нива на постигане
2.28 yoga anga anusthanad ashuddhi kshaye jnana diptih a viveka khyateh
2.28 Чрез системна практика с наблюдение през седемте нива се постига изчистване на нечистотата (смесването с наблюдаваното) и чисто различаващо познание (просветленост)
2.29 yama niyama asana pranayama pratyahara dharana dhyana samadhi ashtau angani
2.29 Външен самокотрол (Иама), Вътрешно самонаблюдение или практика (Ниама), Пози (Асана), Утихване и спиране на дъха (Пранаяма), Отдръпване на сетивата (Пратяхара), Концентрация на ума върху наблюдаеми обекти (Дхарана), Съчетаване на ума (с тези обекти, Дхиана), Сливане на ума с обекти (Самади) са осемте елемента
2.30-2.34 Правила за външно (Yamas) и вътрешно (Niyamas) поведение, елементи #1 и #2 от общо 8
2.30 ahimsa satya asteya brahmacharya aparigraha yama
Ненараняване, истинност, неотнемане, въздържание и непритежаване са за външния самоконтрол.
2.31 jati desha kala samaya anavachchhinnah sarva-bhaumah maha-vratam
Когато са независими от начина на живот, мястото, времето и обичаите са основа за универсален обет.
2.32 shaucha santosha tapah svadhyaya ishvarapranidhana niyamah
Чистота, доволство, дисциплина, себеизучаване, почит към висшето познание са за вътрешното самонаблюдение и практика.
2.33 vitarka badhane pratipaksha bhavanam
Отклоняващи помисли, създаващи пречки, се пресрещат с противоположни тези
2.34 vitarkah himsadayah krita karita anumoditah lobha krodha moha purvakah mridu madhya adhimatrah dukha ajnana ananta phala iti pratipaksha bhavanam
Навреждащи помисли и такива извършени лично или с одобрението на другите се предхождат от алчност, гняв и заблуда, като предшестват леки средни и крайни степени на страдания в безкраен низ от невежество, следва да се прекратят чрез култивиране на противоложни тези.
2.35-2.45 Резултатите от придържането към правилата (Yamas и Niyamas)
2.35 tyagahahimsa pratishthayam tat vaira-tyagah
Ненараняването води до преодоляване на агресивността
2.36 satya pratisthayam kriya phala ashrayatvam
Придържането към истинност води до резултати според волята
2.37 asteya pratisthayam sarva ratna upasthanam
Ако не крадеш, всички ценности ти принадлежат
2.38 brahmacharya pratisthayam virya labhah
От продължителното въздържание се постига енергичност
2.39 aparigraha sthairye janma kathanta sambodhah
Непритежаването води до знание за минали, настоящи и бъдещи съществувания
2.40 sauchat sva-anga jugupsa paraih asamsargah
Чистотата води към незаинтересованост от физически контакти
2.41 sattva shuddhi saumanasya ekagra indriya-jaya atma darshana yogyatvani cha
От чистотата идва финното различаващо познание, удовлетвореността, способността за еднонасоченост на сетивата и опитността за наблюдение
2.42 santosha anuttamah sukha labhah
От удовлетвореността се постига комфорт и радост
2.43 kaya indriya siddhih ashuddhi kshayat tapasah
Чрез чистота на сетивата се усъвършенства сетивното познаване
2.44 svadhyayat ishta devata samprayogah
Чрез себеизучаване и знания чрез четене се разбира за пътя към който сме свързани
2.45 samadhi siddhih ishvarapranidhana
Чрез разбиране за общата равнопоставеност на всичко (през колективно познание), умът придобива качества да се слива с обекти
2.46-2.48 Асана или поза за смесване на ума с обекти (медитация) елемент #3 от общо 8
2.46 sthira sukham asanam
Когато позицията на тялото е равна, стабилна, неподвижна и лесна за постигане, удобна това е асана, третото стъпало.
2.47 prayatna shaithilya ananta samapattibhyam
Позата се овладява с намаляване на напрягането и насочване вниманието към безкрайното
2.48 tatah dvandva anabhighata
От това идва освобождаване от страданието причинено от противоположностите
2.49-2.53 Удължаване и затихване на дъха, елемент #4 от 8
2.49 tasmin sati shvasa prashvsayoh gati vichchhedah pranayamah
Веднъж овладяна удобната поза, освобождава от физическо усилие за поддръжка и на нерегулярното вдишване и издишване и това е затихване на дъха, съпроводено с липса на осъзнаване на тялото и дъха и това е пранаяма.
2.50 bahya abhyantara stambha vrittih desha kala sankhyabhih paridrishtah dirgha sukshmah
Това затихване (пранаяма) има три аспекта – външен и вътрешен поток и трети, който е липса на двете по време на прехода между тях и е известен като фиксираност, задържане или спиране.
2.51 bahya abhyantara vishaya akshepi chaturthah
Четвъртото затихване (пранаяма) е продължитело и е над, или зад останалите, които действат във външни или вътрешни сфери.
2.52 tatah kshiyate prakasha avaranam
Чрез това затихване на дъха (пранаяма) булото над кармичното тяло изтънява, изчезва и позволява вътрешната светлината да заблести.
2.53 dharanasu cha yogyata manasah
Чрез тези практики и този процес на удължаване и затихване на дъха (пранаяма), умът става способен за истинска концентрация.
2.54-2.55 Отръпване на сетивата към ума, елемент #5 от 8
2.54 sva vishaya asamprayoge chittasya svarupe anukarah iva indriyanam pratyaharah
2.54 Когато сетивата нямат връзка с обекти от реалността и се отдръпнат към ума е пратяхара
2.55 tatah parama vashyata indriyanam
2.55 Чрез способността за отдръпване навътре идва и тяхното овладяване
3. Напредване
3.1 deshah bandhah chittasya dharana
Концентрацията (дхарана) е процес на задържане и фиксиране на вниманието на ума в един обект или място.
3.2 tatra pratyaya ekatanata dhyanam
В зоната на концентрация съчетаването на ума с обекта в непрекъснат обмен е медитация (дхияна).
3.3 tad eva artha matra nirbhasam svarupa shunyam iva samadhih
Когато от обекта сияе само собствената му природа, даже без форма, в състояние на сливане ума с обекта е самади.
3.4-3.8 Самяма като фин инструмент при наблюдение прояви на латентни импресии
3.4 trayam ekatra samyama
3.4 Трите заедно са самяма (концентрация (dharana), съчетание, медитация (dhyana), и сливане (samadhi))
3.5 tad jayat prajna lokah
3.5 От това се постига вътрешно (трансцедентално интуитивно) знание
3.6 tasya bhumisu viniyogah
3.6 Трите компонента на самяма се прилагат последователно върху проявите на латентни импресии
3.7 trayam antar angam purvebhyah
3.7 Тези трите са по-вътрешни от предишните (пет елемента)
3.8 tad api bahir angam nirbijasya
3.8 Но са външни сравнени със сливането на ума равняващ различаващи и заличаващи импресии
3.9-3.12 Три вида преходи наблюдавани със самяма на прояви идващи от дълбоки латентни импресии
3.9 vyutthana nirodhah samskara abhibhava pradurbhavau nirodhah ksana chitta anvayah nirodhah-parinama
3.9 Вниманието към прехода на поява и утихване на дълбоки импресии развива наблюдение за различимост
3.10 tasya prashanta vahita samskarat
3.10 От това се отпечатват дълбоки импресии подпомагащи процеса
3.11 sarvarathata ekagrata ksaya udaya chittasya samadhi-parinamah
3.11 Възприемането на прехода от различие към еднаквост при сливане на ума с обекти развива наблюдение за заличимост
3.12 tatah punah shanta-uditau tulya-pratyayau chittasya ekagrata-parinimah
3.12 Последователното наблюдение на заличими обекти поражда познание за обща равнопоставеност
--------------------------
4. Освобождение
4.1-4.4 Начини за постигане опитност на Наблюдател
4.1 Science of miracles Patanjali Yoga Sutras 163 – 13:55
4.1 Janma osadhi mantra tapah samadhi jah siddhyayah
Наблюдателят се достига чрез (интоксикация на тялото с) треви, (повторение на) мантри, самодисциплина (над сетивата) или (самади) равняване на различаващи и заличаващи импресии.
4.2 Natural Evolution Patanjali Yoga Sutras 164 – 12:50
4.2 jatyantara parinamah prakriti apurat
Другото съществуване (на Наблюдателя) се изгражда чрез последователност в организацията на материалното
4.3 We can Change Our Praraptha Patanjali yoga sutras 165 – 22:16
4.3 nimittam aprayojakam prakritinam varana bhedas tu tatah ksetrikavat
Случайни, инцидентни действия не могат да доведат до постижения, а само такива, които премахват пречките, също както фермерът преправя пътя на водата в посевите и не я оставя да тече произволно в полето.
4.4-4.6 Проявления на Наблюдаващия и освобождаване на ума от оцветяване чрез свързване и равнение на наблюдаемо с инструмент за наблюдение
4.4 nirmana chittani asmita matrat
Проявяващият се ум (на Наблюдаващия) прозира чрез Аз-идентификации
4.5 pravritti bhede prayojakam chittam ekam anekesam
Макар проявите на ума да са разнородни, те са от един ум (само на Наблюдаващия, защото Наблюдателят няма)
4.6 tatra dhyana jam anasayam
От всички впечатления в ума, родените в заличаващо (равняващо) познание импресии не създават условия за последващи действия (карма)
4.7-4.8 Карма – действия и последствия причинени от дълбоки впечатления
4.7 karma ashukla akrisnam yoginah trividham itaresam
Кармата произтичаща от дълбоките впечатления в ума, не е бяла (добра) или черна (лоша), но отвън заличаващото познание (през различаване) се възприема триизмерно различаващо – бяла (добра) или черна (лоша) и смесена (добра и лоша).
4.8 tatah tad vipaka anugunanam eva abhivyaktih vasananam
Това триизмерно различаване обвързано в действия създава латентни импресии, които в последствие ще се проявят като действия само в съответствие на тях.
4.9-4.12 Изначални дълбоки навици
4.9 jati desha kala vyavahitanam api anantaryam smriti samskarayoh eka rupatvat
Съществуването, мястото и времето не нарушават връзката на дълбоките навици и паметта поради тяхната еднаква безформенност.
4.10 tasam anaditvam cha ashisah nityatvat
За тези дълбоки навици няма начало заради изначалната воля за живот
4.11 hetu phala ashraya alambana samgrihitatvat esam abhave tad abhavah
Тъй като навиците се поддържат от причина, мотив, основание и обект, те изчезват когато дълбоките навици изчезнат.
4.12 atita anagatam svarupatah asti adhva bhedat dharmanam
Минало и бъдеще съществуват равно в едно, но изглеждайки различно заради различните характеристики или форми.
4.13-4.14 Обекти и трите съставки на материалната природа
4.13 te vyakta suksmah guna atmanah
Дали тези всеприсъстващи характеристики или форми са явни или скрити, те са проява на трите модела (гуни) на материалната природа.
4.14 parinama ekatvat vastu tattvam
Характеристиките на даден обект го правят цялостен, тъй като се проявяват съгласувано през съставните му елементи.
4.15-4.17 Възприятиятието и ума
4.15 vastu samye chitta bhedat tayoh vibhaktah panthah
Обект може да се възприема от различни умове, но различно заради различните им състояния.
4.16 na cha eka chitta tantram ched vastu tat pramanakam tada kim syat
Обекта не зависи от нечии ум, защото ако зависеше какво ще стане с него ако не бъде възприеман.
4.17 tad uparaga apeksitvat chittasya vastu jnata ajnatam
Оцветяванията на ума определят обектите като познати или непознати според попаденията на характеристиките в оцветеността.
4.18-4.21 Антагонистичната двойка наблюдатели (Наблюдаващ и Наблюдател)
4.18 sada jnatah chitta vrittayah tat prabhu purusasya aparinamitvat
Променливите състояния на ума са познати на Наблюдателя
4.19 na tat svabhasam drishyatvat
Умът (на Наблюдаващия) не може да наблюдава себе си, защото е обект на наблюдение (от Наблюдателя)
4.20 eka-samaye cha ubhaye anavadharanam
Едновременното възприятие (на Наблюдаващия) и наблюдение (на Наблюдателя) е невъзможно
4.21 chitta antara drishye buddhi-buddheh atiprasangah smriti sankarah cha
Ако умът (на Наблюдаващия) можеше да наблюдава друг ум, това би създало безкрайна верига от спомени и объркване
4.22-4.26 Вплитане на устойчивия интелект на Наблюдаващия в обекти. Разкриване на Наблюдателя в обекта и освобождение
4.22 chitteh apratisamkramayah tad akara apattau sva buddhi samvedanam
Равняването на познавателни импресии създава собствен опитен интелект.
4.23 drastri drisya uparaktam chittam sarva artham
Оцветеният ум има потенциал да възприема всеки и всички обекти.
4.24 tad asankheya vasanabhih chittam api parartham samhatya karitvat
Тези импресии от възприятието на обекта, макар и безброй съществуват в полза и заради действието на друго наблюдение.
4.25 vishesa darshinah atma bhava bhavana vinivrittih
Който различи, отсее фините импресии на всепознаващия интелект от наблюдението, грешните идентификации и интереса към природата на собственото му съществуване престават да го занимават.
4.26 tada viveka nimnam kaivalya pragbharam chittam
Тогава умът се насочва към най-висше различаване и гравитира към освобождение.
4.27-4.28 Нарушения в различаването кое е възприятие на Наблюдаващия и кое наблюдение на Наблюдаващия
4.27 tachchhidresu pratyaya antarani samskarebhyah
Нарушения във висшето различаване се проявяват и бликват дълбоки впечатления от ума.
4.28 hanam esam kleshavat uktam
Премахването на тези влияещи модели става така както е при премахването на оцветените мисли в ума.
4.29-4.30 Непрекъснато различаване и окончателно заличаване
4.29 prasankhyane api akusidasya sarvatha viveka khyateh dharma-meghah samadhih
Когато желанието на ума за различаване затихне идва и окончателно заличаване на различията в синтез на дхарма мега самади, носейки добротетели както облакът сипе дъжд.
4.30 tatah klesha karma nivrittih
След окончателното заличаване на разликите, цветността на мислите и кармата също се заличават.
4.31 Остава малко за познаване чрез различаване
4.31 tada sarva avarana mala apetasya jnanasya anantyat jneyam alpam
След премахване на булото от различия, се вижда, че оставащото за различаване е малко, почти нищо.
4.32-4.34 Основите на материалната природа и Освобождението
4.32 tatah kritarthanam parinama krama samaptih gunanam
В резултат на затихналото различаване на ума, трите материални елемента на природата или гуните, са изпълнили целта си и престават трансформацията си, отдръпвайки се в тяхната същност.
4.33 ksana pratiyogi parinama aparanta nigrahyah kramah
Серията от непрекъсващи времеви последователности на промяна достига разпознаваема крайна точка
4.34 purusha artha sunyanam gunanam pratiprasavah kaivalyam svarupa pratistha va chiti shaktih iti
Когато първичните елементи на материалната природа се отдръпнат Наблюдаващият се освобождава пребивавайки в Себе си и силата си.<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от 9 Grass 8 на 27.10.16 21:38.</EM></FONT></P>Редактирано от 9 Grass 8 на 27.10.16 21:41.
|
Йога сутри 1,2,3* и 4 
