Позволявам си да слея двете теми (не ме бийте, а-а-а...)


9 Grass 8:

Йога и самадхи

За много йога практикуващи темата за самадхи е доста интересна. Често самадхи се разглежда като абстрактна цел без ясни очертания. Някои практикуващи вярват, че самадхи и просветлението са синоними. Други смятат, че самадхи води до просветление, а други смятат, че самадхи изчиства ума от всичко. Някои смятат, че постигането на самадхи е въпрос на интензивна молитва и медитацията (дхиана) ще доведе до самадхи или ще доведе самадхи при тях. Незевисимо от разликите в разбиранията, всички йога последователи имат горещо желание да получат опит свързан със самадхи.

Но опитвайки се да достигнете самадхи без да имате ясна представа какво е то, без системен подход и без подготовка е като да искате да построите сграда, без да я проектирате и без основа. Ще загубите времето и енергията си и няма да стигнете до никъде. Също като при опитен хирург, музикант и артист тук целта се постига с целенасоченост и практика. Целта се постига саво от тези които следват системата.

Самадхи е осмия елемент от осморния път на аштанга йога. Самадхи трябва да се разбира в целия контекст на осморния път, защото представляма елемент от него. От друга страна осморния път не може да се разбере ако не се разбира ума и начина по който функционира. Така че темата за самадхи предполага познаване на описанието за ума дадено в цялата първа глава на йога сутрите озаглавана Процесът от впечатления (Samadhi pada).

Във Втора сутра от първа глава Патанджали дефинира йога като затихване (нироддха) на мисловните модели (вритти) в контейнера с импресии на ума (читта). Последната степен на йога от осморния път достига до импресиите и това което ги поражда. За това пътят на йога е насочен към самадхи или ако ви харесва повече постигането на самадхи става по пътя на йога.

Импресиите – негативен ефект от енергийна ефективност при възприемането

Нека уточним какво представляват импресиите. Най-общо импресиите са като добавка, опаковка към наблюдаван обект. Възприемането на даден обект предизвиква определени мисловни процеси в ума. Вериги от неврони биват задействани за да се сглоби възприемането. При всяко наблюдения невронните пътища се утвърждават и ума привиква като не създава нови пътища за да възприеме вече съществуващия обект. Така се разчита на вече изградените пътища за възприемане на обекта. По този начин не се решава всеки път отново задачата за възприемането на сигналите от сетивния свят и се минимизират усилията чрез използване на вече изградени в ума невронни връзки.

Автоматичното задействани невронни пътища са метапрограми в подсъзнанието. В йога те се разбират като автоматизирани мисловни вълни. Поредици от вълни (вритти) създават импресии (васани), които налагат отпечатък върху обекта на наблюдение. Тези импресии (васани) пребивават във функционална зона на ума, контейнер с импресии читта.

Модификации на ума според автоматизираните мисловни вълни (вритти)

В зависимост от дълбочината на автоматизираните мисловни процеси (вритти) умът работи в пет режима наречени модификации. В йога сутрите са дефинирани пет модификации на функциониране на ума свързани с вълните от импресии. Импресиите от различните зони на контейнера читта налагат различен отпечатък върху наблюдавания външен обект.

Най-малко вредната модификация при възприемането е свързана с опаковането на обектите с импресии водещи до неправилни заключения и създаващи възможност за неправилни концепции и неправилни интерпретации относно обекти и събития.

В други по-неблагоприятни случаи импресиите причиняват трайно оцветяване, нюансиране на обекта и мислите свързани с възприемането. Оцветяването на мислите може да бъде в позитивен или негативен план. Например половин чаша вода може да бъде разгледана като полупълна или полупразна в зависимост от посоката на оцветяването. В случаи когато обекта е напълно изместен и оцветяването е върху несъществуващ реално обект контейнера с импресии работи в режим на фантазиране. Фантазирането е състояние при което няма реално обект и умът е потопен в импресиите си.

По-болезнени модификации свързани с режима на работа на генериране на импресии са сън и памет. При съня импресиите нямат директна връзка с реален обект и индивида е неадекватен спрямо обекта, а при функциониране на ума при модификация памет контейнера с импресии генерира поредица от навързани впечатления съхранени в паметта без пряка връзка с наблюдавания към момента обект. Възможно е в контейнера с импресии (читта) да се събуди отдавна забравена летентна импресия и да предизвикат вече приживяно (Deja Vu). Вече видяно и преживяно може да се събуди, без дори да е наличен същия обект или обстоятелства.

В йога сутрите съществува специален термин за способността на контейнера с импресии читта да се концентрира върху правилната връзка между обект и впечатление. Тази способност на ума си нарича съзерцание (вичара). В йога сутрите се смята, че контейнера с импресии (читта) притежава качеството да съзерцава (вичара) обектите на възприемане.

Съществува неутрална модификация свързана с чисто възприемане наречена правилно мислене. Тогава възприемането на обекти не е обвързано с автоматизирани мисловни процеси, обекта не се обременява от импресии или импресиите са свързани със спокойно съзерцаване (вичара). Умът може да тренира способността да намира точните импресии свързани с обектите. Точното попадение се постига при дълбоко съзерзание (вичара) и развива способност на ума да се концентрира върху обекти.

Когато наблюдавания обект се възприема от наблюдаващия в чист вид или възприятието е спокойно съзерцателно (вичара), тогава възприятието достига до функционална зона на ума притежаваща качество да различава и познава наречена интелект (Будхи). Включването на интелекта в процеса на възприемането прави възможно преживяването тук и сега. Обекта не е обвит от вълни автоматизирани мисловни процеси (вритти) или съответните импресии са овладени, без простиране извън обекта. Чрез спокойно съзерцаване се изчистват подвеждащи впечатления и погрешни асоциации. Този тип функциониране на възприятието и ума е близък до съмременния научен подход и се нарича правилно мислене. Модификацията на функциониране правилно мислене се смята за неутрална, ненавреждаща, обективна, неоцветена от фантазии и непричиняваща болки и страдания.

Създаване на екзистентна реалност

Наблюдението на реален обект създава остатъчно впечатление, което бива възпроизвеждано всеки път когато обекта се появи отново. Когато остатъчното впечатление се затвърди, то започва да расте и създава допълнителни впечатления, които даразвиват първото породено впечатление. Съответната модификация на ума изгражда нови, но близки автоматизираните мисловни процеси които й съответстват. Новите импресии прерастват в мета програми и модели на поведение.

Първото впечатлението в основата на цялата структура от автоматизирани мисловни модели играе роля на семе (самскара) . Семето покълва и създава система, която изгражда екзистентната реалност на наблюдателя.

За пример модификацията ва ума фантазия оцветява мислите положително или негативно. При фантазиране оцветено трайно положително ще се създават нови положитено оцветени мисли и съответно модели, които утвърждават тази функционалност на ума в зоната на фантазиите. При друг пример ако умът функционира по модела памет, съответно се генерират импресии в същата памет, които надигат автоматизираните мисловни процеси от зоната на дъбготрайната памет.

Функционирането на ума и непрекъснатото несъответствие между обекта и впечатленията в контейнера с импресии (читта) създава самогенерираща се в ума екзистентна реалност, която заменя обективната реалност. Непрекъснатото несъответствие с реалността на обекта в настоящия момент създава трайно несъвпадение, незавършеност към момента, неприключване и карма, която е в основата на екзистенциалните реалности.

Първи етап – Дхарана

Дхарана е практики свързани с екзистентните реалности на ума. При дхарана умът се приучава да се концентрира само върху впечатленията които поражда даден обект на наблюдение. Няма значение какви са тези впечатления. Няма правилни и грешни впечатления. Единственото което има значение при практиката дхарана е умът да изчисти и отведе настрана впечатления които не се свързват с обекта на наблюдение. Целта е да изплуват само определени впечатления и контейнера с мпечатления (читта) като се постигне осветяване само на една област от впечатления.

Умът се концентрира в наблюдение на даден обект, обектът започва да създава определени впечатления в ума, а страничните впечатления отиват на втори план и затихват. Когато концентрацията достигне ниво при което само характеристиките на обекта се отпечатват като впечатления в ума, тогава в контейнера с импресии всички автоматизирани мисловни процеси затихват с изключение на тези породени от обекта на наблюдение.

Втори етап – Дхиана

Когато между ума и обекта се изгражда стабилна взаимовръзка от постоянни впечатления текат като постоянен поток между обекта и ума настъпва състоянието дхиана – обекта оставя траен отпечатък в ума. Този отпечатък създава дълбоко трайно впечатление базирано на основните характеристики на наблюдавания обект. Отпечатъкът може да измести предишно изградена съществуваща екзистентна реалност на ума. Тази възможност е много по-голяма ако тази екзистентна реалност е базирана на начални впечатления, помисли (vitarkas) създадени от по-първично и грубо впечатление свързано с обекта на наблюдение.

В процеса на поглъщане на вниманието към обекта дхиана се създава възможност за траен отпечатък на обекта в ума и затвърждаване на трайни негови характеристики.

Трети етап – Самадхи

Дхиана може да породи ново семе и нови вериги от впечатление и модели защото дава възможност на трайни характеристики на обектити да бъдат отпечатани с впечатления върху ума. Дхиана достига своята кулминация, когато умът е в състояние да достигне до семето пораждащо веригата от автоматизираните процеси (вритти). Достигайки основата в тази верига дхиана преминава в самади. Когато едно впечатление подмени друго се ражда нова екзистентна реалност и се променя екзистенциалната реалност, гледната точка и моделите на поведение.

Самадхи със семе

Тази способност на ума до подмени една екзистенциална реалност с друга като замени семето, което поражда веригата от автоматизирани мисловни процеси е самадхи със семе. При всяко самадхи със семе имаме ново раждане в нов свят. Изгражда се нова напълно цялостна екзистентна реалност. Състоянието на самадхи е вътрешно и продукт на утвърдена способност на ума да достига до трайните характеристики на обектите и създаване на трайни впечатления в ума. Тези трайни впечатления вече могат да бъдат проследени до сърцевината – семето, което ги поражда и този вътрешен процес е самадхи.

Самадхи без семе

Самади без семе е когато при съзерцание на обект се стигне до семето, началната импресия, самскарата, която създава семето и стартира лавината от автоматизирани мисловни процеси. Когато това семе вече не се подменя, а самия процес на създаване на автоматизиран мисловен процес (вритти) e задържан и овладян, тогава цялата верига от последващи автоматизирани мисловни впечатления спира. Приключването на посяването на ново семе съпътстващо наблюдението на обекта веднъж и завинаги, прекратява лавината от автоматизирани мисловни процеси (вритти) и спира раждането и умирането на екзистенциална реалност. Приключването с изграждане на нова екзистенциална реалност е приключва веригата от смърт и прераждане.

Тогава наблюдението отразява реалността на обектите, такива каквито са без екзистентна реалност която може да бъде подменена с друга. Съответно приключва процесът на умиране и раждане за наблюдателя в ексистенциалните реалности.

Самадхи и просветлението

Процесът самадхи осветлява екзистентните реалности като ги подменя (със семе) или съответно ги приключва (без семе). Последователното приключване на всяка новапоявяваща се екзистентна реалност резултат от несъответствието между обекта и отпечатъка, впечатлението е осветяване на контейнера с импресии читта. Осветяването приключване веригата от безсъзнателните автоматизирани мисловни процеси и довършено до край води до състояние на просветление.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите