1.

Като се въртиш в кръг, това е нищо. Когато си между два кръга, по средата става едно нещо. Когато излезнеш от контактната точка, вече стигаш до две. И Бог е бил точно там, където двата кръга те натискат. Характеристиките на тази точка са били любов, фиксиране, тегло и придаване на форма. В горните разсъждения кръгът може да се разглежда и като безкрайност, защото нулата и безкрайността си приличат в определен смисъл.

Също тази точка можела да символиризира живота (между вдишването и издишването) или момента във времето (между цялото настояще и цялото бъдеще, които са сходни на безкрайности).

Единият кръг изглежда се идентифицира с духа.

Това, което имаме като едно е равнозначно на права посока, която е подобна на това как стоим прави на земята. Тази посока като се разгледа в 3 измерения не се раздвоява както горе, а пуска множество лъчи, които образуват нещо като спираловидно завъртане в пространството.

Човек като живеел е било нещо като напълване на чашата от тези лъчи (които в 3 измерения всъщност образуват обем), което също може да се оприличи на течност. Като цяло човек се движел както напред, така и в кръг, но към дадения момент виждал само отрязъка на повърхността.

Всъщност духът е движещият кръг от двата кръга и той ни "дърпал" към въпросното спираловидно движение (в 3 измерения).

Това е добър образ, защото съдържа на едно място време, посока, обзор, задвижване (още баланс, празнота, пространство, достижимост, вариативност). Може би е някакво медитативно пособие, което събира множество идеи в един символ. Примерно в бойните спортове ако искаш да координираш някакви действия и реакции, може да имаш тази представа в ума си.

2.

Твърдението е, че самата физика на елементарно ниво следва някакъв подобен процес.

Ако се върнем на взаимодействието с хората в обществото, а не в бойните спортове, твърдението е, че Бог (или този дух на тази система, която задвижва), ще ти даде голяма "маса", тежест, "пресягане" и по-силно взаимодействие. Между другото това, че говори за течност пак може да се свърже с Брус Лий. Лошото е, че така може да се стигне и до дистопичната интепретация да си винтче в системата, а не просто положителното да се разпростираш с нейните мощни енергии. Но от друга страна мнението на системата за себе си е много положително, защото е включила самата любов в себе си. Накратко, имаме една самоувереност да се хвърлим с юмруци в живота и имаме безпрекусловната сигурност, че ние носим любовта. Един вид тогава нищо не може да ни спре. Така макар концепцията вероятно да е източна, малко сякаш е забъркано комунистическото дебелоочие, да завъртиш, да пропагандираш на хората и нали си любовта, ама така един горд.