Една от причините будизмът толкова лесно да бъде приеман навсякъде е това, че той не заявява ценност. Той се просмуква. Ако заявяваше ценност, щеше да има сблъсък на ценностите, който в случая липсва. Става въпрос за една гимнастика, едно дишане, но създава свойте мрежи и се разпространява. Това може да създава едно усещане за мощ, да разпростираш своето влияние. Но въпросът е, след като веднъж е създадена тази система от мрежи, тя няма интерес да прояви положителни ценности. По-скоро има интерес да държи своите подчинени в "оперативна готовност".

Всичко това показва, че не бива да приемаме религия, която не съдържа в себе си "аристократични" елементи. По-добре да търсим религия, която приема различни варианти на аристократичните проявления и дава "небесна дреха" на добродетелите, които човека може да постигне (в света). Що се отнася до чисто "шпионските" елементи на религията, то ясно е, че трябва да има непрекъснато "набиване на канчето" на собствените оперативници, защото те са опасни, ако се разпасат и се изпуснат да правят каквото си искат. Типично в християнството ги плашат с ада и с мъки, които няма как да не се усетят, в будизма ги държат на режим и така нататък. Така че ако примем религия, която не ни дава "нашето проявление", то може да се окаже, че само работим за интереса на някоя далечна метрополия.

Религията трябва да удържа опасните, но що се отнася до нормалните хора, тя трябва да им създаде средата за признаването на техните "небесни украшения". Както един аристократ би искал да се облече с най-добри дрехи или да има история за неговите подвизи, така той би искал да има едно засвидетелстване на благородните качества, които е постигнал. Забележете, че тука никъде няма отрицание, всичко това са положителни изявления.

Защо будизмът се е развил по толкова "оперативен" начин, отричащ всичко останало. За мен отговорът е един, чрез будизма Китай е създал фанатиците, които да го защитават по всичките му граници.