До този извод е стигнал още древногръцкият философ Парменид и е нарекъл тази Цялост сама по себе си битие.

Според Парменид битието не може да не съществува. То няма свое отрицание (небитие) и поради това не може да бъде мислено. Всичко, което условно наричаме „битие” в противоположност на „небитието”, има само относителна реалност спрямо изначалното „битие”. Тъй като никъде във Вселената няма място, където изначалното битие отсъства, на условното „битие” можем да припишем само привидна реалност.

Битието е реално, вечно, то не може да възникне от нищото или да се превърне в нищо, то е безначално и безкрайно. Битието е завършено и според Парменид, то би могло да бъде оприличено на сфера, която обхваща всичко в себе си. Хората, смята Парменид, са далеч от това разбиране на битието, те могат да имат само мнения, които засягат отделни, изолирани случаи на проявата на битието.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.