"Просто усещаш, че животът, а не самият ти, е безвременен, без начало и без край. И това, че ти предстои да умреш престава да те притеснява. Точно както никой не се притеснява от това, че му предстои да заспи, когато му дойде времето.

Защото всъщност ти си само една от безбройните форми чрез която животът изживява себе си."

ОК. И аз мисля така. С едно малко уточнение. В ежедневен план изпитвам страх от смъртта и това е съвсем естествено иначе нямаше да се оглеждам като пресичам. Но го правя не със съзнанието, че трябва да живея вечно, а че животът е ценност, която трябва да опазя колкото се може по-дълго, но не на всяка цена. Все пак трябва да сме готови и на саможертва. Иначе като философия напълно възприемам твоя цитат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите