|
Тема |
Анализ [re: Tъpcaч_] |
|
Автор |
lapsus (новак) |
|
Публикувано | 07.10.11 16:06 |
|
|
Има едни религиозни нюанси, които са интересни. Първо това е така наречената нишка на съдбата. За мене Левски е много по-прав "Времето е в нас и ние сме във времето-то нас обръща и ние него обръщаме". И това важи и за Стив Джобс, а не някаква мистериозна сила да го ръчка та живота му да върви по този начин. И,че всичко научено има някаква скрита и впоследствие изясняваща се цел. Въобще религията ,която е една проекция на човешкото желание за подредба , гледа сичко да подреди и на всичко да придаде смисъл ,който естествено липсва. Дори в микросвета има закони на неопределеността. В религията това е решено мноо хитро -когато ти трябва-не го знаеш,вече като е станало и ти е безполезно-го знаеш. И освен едно по-спокойно възприемане на нещата ,което си е полезно само по себе си какво остава от това "разгадаване" на съдбата когато вече разгадаването е безсмислено? То е като да "познаеш" числата от тотото след като са ги съобщили по телевизията. И да не забравяме,че макар любовта към това което прави да е движела Стив Джобс той все пак е един много талантлив човек,но от скромност пропуска този факт.
Много кефи тълкуването му на смъртта. Като ефективен способ човек да се отърси от сковаността на мислите за притежанието,на нещата които може да загуби. И нищо повече. Не като в кастанедството например където мисълта за смъртта те прави едва ли не супермен като литературния герой. Реалния знаем как вдигна петалата от рак на 60 години.
И изобщо вдъхновението го има у Джобс, смелост и авантюризъм-също.И талант.Все личностни качества в които няма нищо религиозно.
|
| |
|
|
|