Преди няколко години бях много отчаян и се чувствах в безизходица. Исках да променя посоката на живота ми, но не знаех откъде да започна и как да я захвана. Тогава един приятел ми изпрати линк към речта на Стив Джобс. Не, че е нещо, което не бах чувал, но беше казано с прости думи и много искрено, с примери от личния живот на Стив.

Гледах омагьосан, отново и отново, и имах чувството, че той говори точно за положението, в което се намирах, едва ли не лично на мен.

Реших да си сменя попрището и да не се отказвам, докато не си намеря работа, която да обичам. След години на лутане, най-после мислех, че бях намерил какво е моето призвание. За първи път напуснах работа без да съм си намерил друга и започнах да търся. Беше лудост, защото дотогава винаги казвах, че не мога да си позволя и 1 месец да съм без работа, тъй като няма с какво да живея - наема, сметки и всичко останало... Отне ми 6 месеца да намеря работа. Напуснах квартирата ми, защото не можах да плащам, спях при приятели; започнах да продавам всичко, което имах и можех; накрая, след 6 месеца безплодно търсене и ходене по интервюта за работа, на които разбрах, че не искат човек с моя опит и професия, бях готов да се предам. Първоначалната идея вече ми се струваше импулсивна и безотговорна, горчивия опит ми показваше, че животът не е реч на милиардер, колкото и красива и мотивиращо звучаща да беше тя.
Опаковах си багажа и бях готов да се предам.

Спомням си как помолих един приятел обиколим с автомобила му другите ми приятели уж да се видим, но в действителност исках да се сбогувам с тях, защото напусках града. Минахме по околовръстното шосе на София, беше късна пролет, прекрасен ден. Вземах си сбогом със всичко, с един цял период от моя живот, изпълнен с трудности, но и с много приятели и шансът да съм независим и самостоятелен.

Обадиха ми се за поредното интервю, последното интервю. Бях много скептичен, на следващия ден бях решил да отпътувам и нямах никакво намерение да си губя времето с още един безплоден опит. Но в крайна сметка реших, преди да замина, да отида на интервюто. И ме наеха! На много по-ниска заплата от последната ми, в доста по-мизерен офис, без служебен телефон, лаптоп и прочие служебни привилегии. Но аз бях щастлив! Работих по 12 часа за да науча всичко ново. Колегите ми от онова време, от които научих основата на професията, са ми приятели и до днес и се виждаме редовно.

Година и половина по-късно, вече знаех доста и си намерих много по-добра работа.

От време на време си пускам горния клип, защото за мен той осветява Пътя ми и ми напомня не само, че не трябва да се отказва и да действам решително и с вяра, че ще свържа точките, но също така ми дава сили да следвам сърцето си и пътеки, които не са отъпкани. Да не се влияя от чуждото мнение и неразбиране, когато ги срещна, а да разчитам на интуицията и да следвам Пътя си със сърце. Зная, че звучи изтъркано, но пък животът е неочакван и не се вмества в граници и разбирания. Дори да бях получил вдъхновение за промяна от телевизионна реклама, това щеше да е специален знак, само за мен. Всички получаваме такива знаци, въпросът е дали сме достатъчно съзнателни да ги уловим и дали имаме достатъчно кураж да ги последваме.

Това е моя благодарствен, дълбок и искрен поклон към Стив Джобс! Благодаря ти и почивай в мир!

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите