Re: Реалността е по-важна отколкото мненията ни за нея / Религия и мистика / Йога

В отговор на:
Автор: Aлekc

Според мен ние съществуваме едновременно на две нива - на нивото на времето и на нивото на вечността. Ние сме във времето и времето е в нас. Същевременно обаче ние сме във вечността и вечността е в нас.

Така е, ние съществуваме едновремено на двете нива. Но двете нива не могат да се месят едно с друго, просто не става.

От нивото на абсолюта наречено ПАРАМАРТИКА всичко е едно, неделимо. Няма граници между познавач, познаваемо и процес на познание. Нама граници между отделните предмети и затова те не съществуват, няма разлика между отделните действия и затова действие не съществува и т.н. На това ниво не е възможно да се действа в света на двойките противоположности.

В момента в който започнеш да действаш от нивото на ПАРАМАРТИКА то изчезва и се превръща в ниво наречено ВЯВАХАРИКА. Това ниво е нивото на относителният свят в който живеем. На това ниво се вземат решения, правят се действия, има очакване за резултат на действието има и резултат накрая. Когато се действа в този свят, може да се действа само от нивото на ВЯВАХАРИКА.

Нивото Парамартика (нивото на гледната точка на абсолюта) съществува ЕДИНСТВЕНО И САМО В НАЙ ДЪЛБОКАТА МЕДИТАЦИЯ, тогава когато има пълно просветление. В това ниво няма и спомен от ВЯВАХАРИКА! Обаче когато йогинът който е получил просветление живее в света, той е на нивото на ВЯВАХАРИКА но има СПОМЕН!!! за ПАРАМАРТИКА!! Този спомен му помага да създаде дистанция между себе си и действието в което се е ангажирал, като по този начин той остава сравнително безучастен и безпристрастен!!!

Но двете нива не могат да се смесват!!! Това е както светлината и тъмнината. Те съществуват отделно, но не могат да съществуват едновремено. В моменат в който един светлинен лъч пробие тъмнината и тя изчезва.

Друг пример който се даве е сън и будно състояние. Ако милионерът Иван спи и сънува че е просяк на име Драган то не е възможно Иван да действа на нивото на Драган. Не е възможно Иван да отде да проси, нито пък е възможно Драган да разбере че той е просяк и че се казва Иван. В момента в който Драган разбере че се казва Иван, Иван се СЪБУЖДА и Драган ИЗЧЕЗВА заедно с неговите "действия" с неговите "просии" с неговите "приятели" и т.н. и т.н.