|
В отговор на:
Автор: blue orchid
Ами, ти му казвай Брахман, аз ще му казвам пракрити - по-важното е да гледаме по еднакъв начин, нали
Или ти не разбираш? Или не гледаме по един и същ начин? Брахман не е пракрити!! Брахман е Пракрити плюс Пуруша!!!!
Брахман това е материята и нейните свойства!!
Брахамна = Пракрити + Пуруша
Искам да знам за шунията
Шунята е най красивият, най елегантният, най дълбокосмислен термин в Будизма. Той обединява в себе си полвината веданта: идеята за абсолютната реалност Брахман, идеята за относителността на нещата, идеята за безпристрастност.
Този термин не се разбира веднага и лесно. Трябва човек да не го мързи, да почете малко с ума си. След това трябва да се размишлява върху прочетеното. И накрая когато се разбере, трябва да се остави да мине време, да се чете друга литература и да се остави този термин да порасте, да се развие в теб. Трябват години, вярвай ми.
За начало само ти давам откъс от книгата за будизма която бях пуснал по интернет и сега се намира лесно:
Чети бавно!!!!!!!!!!! Не бързай!! Take your time!!!! Не се подавай на глупави предложения от някой дървари, че ей така като си седиш само и се молиш на портрета на Нирмала да речем и изведнъж ще разбереш какво е Шунята
Според Будизма истинската природа на всяко едно нещо е Шунята – празнотата (Суня – на пали, Шуня – санскрит). Идеята за Шунята е една от най-трудните категории за разбиране в Будизма и Зен.
Шунята, това е не-утвърждаването отсъствието на негативен феномен, който отрича вътрешно присъщо съществуване на обект взет сам по себе си, а също и не-утвърждаването наличието на какъвто и да е позитивен феномен, който да потвърждава вътрешно присъщо съществуване на обекта.
Ако запишем това като математическа формула, ще бъде по-лесно за разбиране. Нека означим даден обект с буквата Х. Нека приемем, че твърдението А е негативно, тоест отрича наличието на каквото и да е, т.е. на всякакво качество на предмета Х. Нека приемем, че твърдението Б е позитивно, тоест потвърждава съществуването на някакво качество на предмета Х. Тогава Шунята е нито да се приемат, нито да се отричат твърденията А и Б по отношение на този предмет.
Казано приблизително с други думи: Идеята, която имаме за даден обект, каквато и да е тя, няма самостоятелно съществуване в обекта. Само интелектуалното разбиране на това не е достатъчно, за да се схване идеята за Шунята, но е важно да се живее и действа с това разбиране и то да стане наше вътрешно убеждение.
За да се разбере “празнотата” на даден обект, се препоръчват ЧЕТИРИ СТЪПКИ ИЛИ ЕТАПА НА МЕДИТАЦИЯ И АНАЛИЗ:
І. Установяване на обекта, на който ще се търси “отричане съществуването”. На този етап се установява какво точно представлява обектът, който ще анализираме. Установяват се феноменалните общи и родови признаци на обекта - какви качества притежава той и какви качества не притежава.
Например ако вземем като обект един механичен часовник, ние трябва да имаме точна представа за това какво е това “часовник”, преди да започнем да анализираме неговата илюзорност, (относителност, празнота, липса на самостойно съществуване – това са все думи, с които може да се преведе думата суня). Това е механизъм, който показва времето и може да се носи на ръката или да бъде поставен на стена, и т.н. Но в същото време това не е механизъм, който може да бъде използван като кафемелачка например. Едва когато знаем какво точно ще отричаме можем да започнем да анализираме неговата илюзорност, относителност, празнота.
ІІ. Установяване на проникване. На този етап се търси къде съществуват тези феноменални качества на обекта. Дали те се намират вътре в него или се намират извън него. Установява се кои от съществените качества на обекта принадлежат на самия обект и кои от качествата на обекта принадлежат на нещо друго, което е извън обекта.
Едно от качествата на часовника е да се въртят стрелките на циферблата. Това качество се отнася към вътрешните части на часовника. Друго качество на часовника е да показва времето. Това качество се отнася към обекти и явления, които стоят извън физическото тяло на часовника.
ІІІ. Установяване на липсата на единност. На този етап се установява липса на единност на характерните присъщи качества на обекта, взет като цяло сам по себе си, с качествата на неговите съставни части, или с обектите, които са извън него. Въртенето на стрелките на часовника не принадлежи на самите стрелки нито пък принадлежи на пружината му или на зъбчатите колела. Нито пък времето, което е извън часовника, е зависимо от самия часовник. Дори ако часовникът спре напълно, то времето ще продължи да тече.
ІV. Установяване на липсата на разлика. На този етап се установява, че качествата на обекта нямат самостоятелно съществуване отделно от това на неговите съставни части или външните обекти, които са свързани с него.
Въртенето на стрелките на часовника е непосредствено зависимо от останалите съставни части на часовника. И второ, часовникът, ако е верен, показва фактически реалното време. Така че, ако знам, че влакът ще ме откара на желаната гара след два часа, то часовникът ще покаже това.
Така всеки обект, взет като цяло, се състои от множество части, всяка една от които може да се вземе като отделно цяло. Самият обект обаче не е просто сбор от своите съставни части, а нещо повече от това. Тоест, неговата същност не може да се опише от неговите съставни части. Примерът с часовника. Той се състои от множество различни колелца, пружинки, циферблат, стрелки и т.н. Всяка една от тези части е недостатъчна да даде представа какво е това часовник само по себе си. Но дори и да се вземат като сборно цяло всички тези части, заедно с тяхното взаимодействие, ние не можем да имаме представа за това какво е часовник. Ние трябва да знаем и как този предмет се отнася към другите предмети. Как часовникът се отнася към другите предмети, за какво служи, как можем да го използваме. Тоест, за да знаем нещо за обекта трябва да знаем как този обект взаимодействува с другите обекти.
Но когато се вземе предвид взаимодействието на обекта с други обекти, това прави обекта част от едно друго по-голямо цяло и не разкрива неговата същина. Ние искаме да разберем какво представлява обектът сам по себе си. Правейки анализ по подобен начин, достигаме до извода, че същността на предметите, взети сами по себе си, е една илюзорност. Така в заключение трябва да се каже, че природата на обекта сам по себе си е една празнота от всякакво съдържание и няма самостоятелно съществуване, освен като илюзия, (като викалпа – умствена конструкция) в нашия ум. Всеки предмет може да съществува само като нещо, което е в някакво отношение с другите предмети и явления; може да има смисъл за нас само като го разглеждаме в отношение с нещо друго. Всеки предмет също така може да съществува само като нещо сборно, нещо съставно. Ако се разглежда предметът като едно единствено цяло, изолирано от всичко останало, този предмет е безсмислен за нашия разум и е празен от съдържание и цел. Фактически нашият разум не може да го възприеме изобщо и той се явява като една празнота.
Всичко това съвпада до най-голяма степен с идеята на Веданта, че светът от имена и форми такъв, какъвто го познаваме, е една илюзорност, едно творение на ума, проекция на въображаем свят върху абсолютната реалност Брахман.
“Своята Природа (Свабхава)” на езика на Веданта е неопределимото и непознатото - Брахман. Както Брахман във Веданта е отвъд всяко определение, така и истинската природа на нещата е отвън всяко определение. Дори думата “природа” е вече определение. И за да се избегне употребата на определения, се използва отрицанието на думата, тоест “не природа”.
Нека подчертаем отново важността от разбирането на Шунята по отношение на Аз-а. Анализирането на Шунята по отношение на Аз-а заема централно място в Зен. Будизмът отрича на-пълно съществуването на какъвто и да е Аз или Атман. Това кара много коментатори коренно да разграничават Будизма от Веданта. Всъщност Веданта поставя равенство между Атман и недвойнствената реалност - Брахман. Идеята за недвойнствена реалност не е чужда на Будизма. Така, ако се анализират внимателно, привидните различия между тези две учения почти се заличават.
Разбирането на концепцията за Шунята е вратата, която води към Нирвана. Това разбиране няма характера на анализ, синтез, заключение и всякакви логически операции, които са специфични за дуализма. Професор Сузуки се изказва дори още по-драматично: “Невежество” е другото име на логическия дуализъм! Снегът е бял, гарванът е черен. Тези определения принадлежат към света на установения конвенционализъм. Само невежите говорят с автоматизма на станалите вече в продължение на години употреба подсъзнателни договорености. Ако искаме да се доберем до абсолютната истина за нещата, такива каквито са, трябва да ги видим от гледната точка, когато конвенционалният свят още не е бил създаден. От гледната точка, когато обусловеното съзнание за този или онзи обект още не е било създадено, и когато умът е бил свободен от всякакви предварително създадени идеи, мнения, предразсъдъци.
Когато умът на практиканта е в най-висшата фаза на медитация, той е отвъд всякакви желания, тоест отвъд всяка идея за постигане на каквото и да е. Няма цел за постигане, няма намерение, няма стремеж, няма планове за бъдещето. Поради това няма и сравнение, няма окачествяване, няма преценки, няма анализиране на миналото, няма радост при успех или себепорицание при неуспех. Добро и зло, морално и неморално, красиво и грозно, морал, етика и естетика губят своето значение, своя смисъл и престават да съществуват. Това е момент, в който времето като психически феномен изчезва заедно с целия логически дуализъм. Вече не възникват въпроси като: защо, как, къде и т.н., поради тяхната ненужност за един медитативен ум, така че няма и нужда от отговори. (Причината и следствието принадлежат единствено на конвенционалния свят.) Такъв ум е свободен от всякакви договорености или конвенции наложени в обществото. Той не определя бялото като бяло и черното като черно, столът като стол, и масата като маса. Без тези автоматични определения се губи значението на предмета, който се наблюдава, онова значение, което е определено и прието от обществото. А когато се съзерцава светът с такъв ум, се разбира празнотата или Шунята на нещата.
Редактирано от oтБpaxмaн на 03.09.11 11:57.
|
Re: Към Оридеята специално за Ошо [re: blue orchid]
