Разхлабване идентификациите с васаните, предпочитам да го наричам свобода от обусловеностите, за да е по-разбираемо на нашия си език, който е достатъчно богат да го изрази - е естественото състояние на човека. Естествен, защото е в хармония с живота, а не роботизиран от изкуствени модели на мислене и поведение. Бидейки "никой", т.е. без самоопределения, без да робува на представи за самия себе си, на вярвания, че е "такъв" и "онакъв", на мисловни и поведенчески модели - той може да бъде всеки!
Значи свободата от това да бъдем "нещо", свободата да бъдем "нищо", ни дава възможност да сме... всичко. Така погледнато в определени ситуации можем да правим всичко, неподатливи на каквито и да е изкуствено заложени механизми. Не сме разцепени, а цялостни. Т.е. да сме "някои" в определени ситуации и съвсем "други някои" в други, не ни прави "разцепени", точно обратното - цялостни, когато действаме от разбирането на спецификата на конкретната ситуация, когато я виждаме в нейната цялостност, а не частично, т.е. да виждаме само това, което ни се иска и да пренебрегваме останалото.
Та това за "кризите на идентичността". Що се отнася до музикалните ми вкусове, с пълното съзнание, че това са си пак васани, т.е. обусловености , ще споделя, че както обичам много метъла, съм преди всичко рокаджия, харесвам си рокендрола в неговата цялостност, т.е. добрия, енергичен и енергетизиращ здрав рокендрол в огромното му многообразие - от 50-тарските рокендроли, през 60-те, любимата ми епоха, в т.ч. и с психеделизма, после т.нар. хард рок, дори пънка и разбира се - хеви метъла... Та много ме зарадва хубавия ти поздрав, сега ти пускам едно енергетизиращо изпълнение на една група, която в средата на 90-те всъщност запали любовта ми рокендрола. Ентусиазмът на тази група си звучи сякаш идва от 50-те:
|