Има една история с Буда, която показва че Буда е във всеки един от нас. Не трябва да се кланяме на някакво божество вън от нас, на някакъв портрет. Трябва да открием Буда в нас и той да стане наш идеал!!!

Ето историята, казвал съм я и друг път:

Буда след просветлението си имал много последователи-ученици които се обединили около него и образували едно общество (Сангха). Те установили своя база или център (Ашрам) където всички живеели заедно, помагали си един на друг и слушали чудните лекции на учителя. Когато Буда бил на смъртното си легло и най-близките от учениците му стояли около него и се опитвали да създадат до колкото е възможно комфортна обстановка за учителя си, да не го безпокоят с нищо, отвън някой започнал да хлопа настоятелно на вратата. Те излезли да видят кой си позволява да безпокои в такъв момент тишината и спокойствието което те се опитвали да създадат. Това бил един от местните хора който живеел в близкото до Ашрама селище. Той настоявал да влезе при Буда и да му зададе един много важен въпрос. Учениците на Буда категорично отказали подобно нещо. Те казали на човека:
- Ние те познаваме много добре. Ти живееш в селото, което е близко до нашия Ашрам. Ние сме тук на това място повече от 30 години. Толкова много пъти ние сме те канили да дойдеш тук при нас и да слушаш лекциите на Буда но ти никога, нито един път не дойде. Всички останали хора от твоето село са идвали тук многократно, единствено ти никога не се отзова на нашите покани. И сега в такъв неудобен момент ти дръзваш да дойдеш тук и да безпокоиш учителя. Нима за 30 години не можа да намериш време да дойдеш да зададеш въпроса си?
Човека отговорил:
- Аз съм с голямо семейство. Имам много задължения. Когато възникваше някакъв проблем за мен, когато аз имах въпрос да задам на Буда, винаги се случваше така, че аз имах да правя и някоя друга работа и трябваше да отложа идването в Ашрама. Понякога децата бяха болни, понякога трябваше да се работи на полето, и т.н. и това бяха все неотложни неща. Аз знаех че Буда е винаги тук наблизо. Аз знаех, че той е винаги готов да отговори на всички мои въпроси и да ми помогне да намеря решение на всички мои проблеми. Затова аз бях спокоен и отлагах идването си в Ашрама. Първо гледах да свърша по-неотложните неща а пък въпросите можеха да изчакат. И винаги когато отлагах въпросите си за по-късно се случваше нещо странно. След известно време въпросите ми не изглеждаха толкова трудни и аз намирах сам решение на моите проблеми. Или пък аз виждах, че моите проблеми не са от толкова голяма важност та да идвам и да безпокоя учителя с моите въпроси. Така аз никога не намирах за нужно да идвам в Ашрама. Но сега положението е друго, аз имам да задам важен въпрос на който аз не мога да намеря сам отговора. Затова искам да се срещна с учителя.
Буда, който чул този разговор направил знак да позволят на човека да се приближи и го попитал какъв е въпроса му. Човека отговорил:
- Учителю, докато ти си тук аз се чувствам сигурен и знам, че никакъв проблем не може да ме извади от равновесие защото ти си винаги готов да ми помогнеш с твоите мъдри съвети. Аз знам че ти си винаги толкова наблизо до нашето село и винаги аз мога да дойда и ти ще ме приемеш. Но сега ти си решил да напуснеш този свят. Кажи ми къде ще мога да те намеря когато в мен възникне въпрос? Когато някой проблем ме постави в затруднение, как ще мога да те видя и да получа от тебе мъдрите ти съвети?
Буда повторил на човека техниката на випасана медитацията, нещо което той многократно вече бил обяснил на своите ученици. В заключение той казал:
- Нищо няма да се промени с моята смърт. Там в тишината на ума създадена от медитацията ти винаги ще можеш да ме намериш. В интервала на без мисловност, настъпващ след концентрация върху дишането, преди да е възникнала в ума нова мисъл, когато ума не е обезпокояван от никаква мисъл, там ти ще намираш отговорите на всички твои въпроси, решението на всички твои проблеми. Аз съм винаги там и там ти можеш винаги да ме намериш.