В Йога например, откъсването от сетивата се нарича пратяхара и е предходен етап към медитацията.

Освен това термина медитация може да значи две неща - медитация като дхяна и общо название на процеса концентрация, медитация, самадхи - самяма.

По същество, медитацията, това е способността за задържане на съзнанието върху даден обект. Ако е за кратко време, то бива дхарана, за по- продължително време - дхяна и при устойчивост - самадхи.

Ако съзнанието е изградено от безброи лъчи, то насочването на тези лъчи в един поток се нарича - еднонасочено съзнание и се отнася за дхарана и дхяна.

Когато всички лъчи спрат да бъдат и насочени и просто останат в потиснато състояние се казва, че съзнанието е потиснато и това е всъщност - Йога като определение.

Няма рязка граница при преминаване от едното в другото, затова се определя като един процес - самяма.

При самадхи границата между наблюдаваното и наблюдаващият се размива.

Медитацията върху - "Кой съм аз", или изследването на Аза е от най- висшите и носи знание за Аза получено от непосредствено преживяване, което се определя като венеца на вътрешните изследвания.

Заличаването на границата между наблюдател и деятел е възможно само по време на самадхи, т.е. много устойчива медитация. В нормалният живот, когато човек действа тази двойнственост се появява отново, защото такава е природата на нещата.

Затова е по- уместно да се говори за помнене, че деятелят е илюзорен при всяко едно действие. И практиката е нети-нети. Каквото и да се прави се задава въпроса - това Аза(Пуруша) ли е? - и отговора е - не! Понеже всяко нещо, което може да се остойности, пипне, усети, направи и т.н. не е духа. Това е материята или еволют на материята.