|
Както сам забелязваш, схващанията на Йогананда по тези въпроси са доста хипотетични и спорни.
Той предполага, че във вселената има разумен свръх-фактор (Бог), който е взел решение да допусне съществуването на страданието като природен феномен и пита Рамана Махарши, защо не е предпочел друг сценарий без страдание.
Рамана съвсем не споделя подобен хипотетичен подход към света. Светът е това, което е и не би могъл да бъде друг, освен такъв какъвто е.
Затова вместо да отговори на метафизичните въпроси той се опитва да го сепне и върне към осъзнаването на реалността точно тук, точно сега с неочакваните си резки контравъпроси:
Кой страда? Какво страда?
Относно Бога Рамана също се изказва недвусмислено в диалога си със секретаря на Йогананда г-н Ч. Р. Райт:
Бог е неизвестно същество. Освен това той се намира вън от нас. Докато вашата истинска природа, Аза, Атмана е винаги във вас и тя - това сте вие. Защо оставяте съкровенното и тръгвате да търсите външното?
С тези думи Рамана безпощадно слага кръст на религиозните мечтания на секретаря на Йогананда.
В следващия си отговор, той неочаквано се позовава на Библията и заявява, че там е дадено най-доброто възможно определение на на Бога: Аз съм този, който СЪМ" .
И съответно заключва: Всъщност Бог не е нищо друго освен Атман.
Ясно, точно и категорично.
Запомнете това, уважаеми йоги!
Бог, като някаква съществуваща вън от нас реалност НЯМА И НИКОГА НЕ Е ИМАЛО.
Религиозните хора, които се молят на бога, всяъщност се молят на създаден от собственото им въобръжение безсилен идол. Те са идолопоклонници!
Многократно по-добре е човек да е ачестен пред себе си атеист, отколкото подобен страхлив и инфантилен религиозен човек, който си въобразява, че "Бог щял да накаже богохулниците".
Буда, Рамана, Кришнамурти, Bo Yin Ra и някои дълбоки християнски мистици като Майстр Екхарт са абсолютно единодушни по този въпрос.
Особено интересен е случая с Bo Yin Ra. Той започва своята основна и най-важна творба "Книга за живия Бог" със следните думи:
"Нека не чете тази книга, онзи, който е набожен и вярващ."
При това, в конкретния случай става въпрос за автор, който дълбоко почита Лаодзъ, Исус, Рамакришна, Рамана Махарши и "истинските персийски суфии".
Но да се върнем към Рамана Махарши.
В една книга, излагаща накратко неговите схващания четем следното:
Школата аджата, принадлежаща към Адвайта, твърди:
„Нищо не съществува освен единствената реалност. Няма раждане и смърт, няма изхвърляне или въвличане, няма садхака (стремящ се), няма мумукшу (желаещ да бъде освободен), няма мукта (освободен), няма окови, няма освобождаване. Единствено едното единно съществува навеки”.
На онези, които се затрудняват да схванат истината и питат: „Как можем да пренебрегнем този монолитен свят, който виждаме навсякъде около нас?”, се дава пример със съновидението и им се казва:
„Всичко, което виждате, е зависимо от виждащия. Отделно от виждащия, видяно не съществува”.
Това е се нарича дришти-сришти вада, или аргументът, според който човек първо създава чрез ума си, а след това вижда какво е създал самият му ум.
За онези, които не могат да схванат дори това и твърдят, че „Съновидението е кратко, докато светът винаги е наличен. Съновидението е ограничено само до мен, но толкова много други усещат и виждат света, че не можем да наречем такъв свят несъществуващ”, се прилага аргументът, наречен дришти-сришти вада и им се казва:
„Първо, Бог създаде такова и такова нещо от такъв и такъв елемент, а след това нещо друго и така нататък”.
Само това би удовлетворило тези хора.
Техните умове не могат да бъдат задоволени по друг начин и те се питат:
„Как е възможно цялата география, всички карти, всички науки, звезди, планети и правилата, които ги ръководят или са свързани с тях, както и цялото познание, да бъдат изцяло неистинни?”.
На това е най-добре да се отговори така: „Да. Бог създаде всичко това и това е причината да го виждате”.
Тези думи са съобразени с възможностите на слушателите.
Абсолютното може да бъде само едно.
Скъпоценности от Бхагаван. Огърлица от речи на Бхагаван Шри Рамана Махарши върху различни жизненоважни въпроси, сплетена от А. Девараджа Мудалиар, 2000 г.
Иска ми се все пак да завърша този постинг със следните думи на Bo Yin Ra:
Още тук и сега, в този час, когато четеш тези редове, ти си сред Вечността и това, което не съумееш сега да си създадеш, никой Бог не ще може во веки веков да ти го даде...
Из "Книга за щастието"
|
Има ли Бог?! [re: mo33]
