|
„Целта на осъзнаването на очевидния факт, че сме смъртни, дори понякога внезапно смъртни, съвсем няма за цел да ни плаши. По-скоро обратното, да ни стимулира да си пренаредим приоритетите.”
Ние скорпионите имаме привилегията да изпитваме естествено влечение към темата за смъртта и мислене за нея. Засега нямам намерение да се пренасилвам, щото ще ми дойде в много. Мисля, че вече дори съм прекалено обсебена от подобни мисли.
„Защото пред лицето на смъртта 99% от всичко, за което хората пишат тук губи своя смисъл. Но все пак 1% остава. И той е най-важният.”
Какво ли би станало ако пишеш останалите 99%, целият дир няма да ти стигне.
"Това, че смъртта е нещо, което почти не може да се приеме сериозно, се споделя от мнозина. Естествено, човек се бои от нея, но само когато тя го наближи.
Медиците разпознават типичната реакция към вестта за предстоящата смърт: недоверие, шок, отричане, вцепенение, скръб, пазарене (Ако остана жив [Господи]... никога няма повече да пуша/ всеки ден ще ходя на църква/ винаги ще си изяждам зеленчуците/ ще съм най-добрият човек на света... Б.а.), гняв, примирение - но ако лично вашият лекар не ви е съобщил, че до няколко месеца ще умрете, най-вероятно вие изобщо няма да повярвате в това.
А жалко. Толтеките в древна Южна Америка смятали Смъртта за свой духовен учител и се отнасяли към хората, които не следвали нейното учение, като към живи трупове. Интересен възглед. Арменският философ Г.И.Гурджиев, изключително популярен сред европейските интелектуалци през 20-те години на ХХ в., изповядвал аналогични възгледи. Той вярвал, че човечеството живее в съноподобно състояние и че пробуждането е задължително условие за всеки духовен прогрес.
Подобни идеи първоначално се възприемат трудно, но когато човек се замисли, те започват да му се струват логични. Повечето от нас са жертва на подсъзнателни стремежи и желания, които ни карат постоянно да възпроизвеждаме в живота си едни и същи модели. Избираме неподходящи партньори, повтаряме стари грешки, после предаваме недостатъците си на своите деца, потънали в блажено неведение, че действията ни са продиктувани от всичко друго, ала не и от свободна воля. Това е сомнамбулизъм според всички значения на думата.
Но как да се събудим? Гурджиев правил всичко възможно и наложил на учениците си толкова строг режим, че някои от тях се самоубили. Толтекският подход определено е за предпочитане. Най-доброто средство за пробуждане е приемането на Смъртта за свой учител.
Ала как да приемем Смъртта за свой учител? Първата стъпка е да приемете, че това наистина ще се случи с вас. Естествено, това ви е известно, но всъщност вие не го вярвате. Следващата стъпка е да осъзнаете, че можете да умрете още преди да затворите тази книга. Това е най-важната стъпка. Не е много трудно да мислите за смъртта като за нещо мъгляво, което витае в далечното бъдеще. Съвсем друго е да приемете абсолютния факт на собствената си смъртност, да разберете, че Смъртта стои до рамото ви от мига на вашето раждане, да проумеете факта, че следващият ви дъх може всъщност да е и последен.
Ако това започва да ви смущава, помислете си за положителната му страна. Щом дълбоко в себе си осъзнаете, че може да умрете всеки момент, ще престанат да ви се струват важни много неща, които сега ви измъчват. Всичките ви тревоги ще избледнеят. Ще подредите по нов начин приоритетите си и ще започнете да отделяте повече време за нещата, които са наистина важни, ще си поставите истински сериозни цели. Колкото и да ви е трудно да повярвате, ще се забавлявате много повече.
Когато наистина приемете Смъртта за свой учител, ще се събудите свободни.”
Из епилога към книгата на Хърби Бренън "Смъртта. Великата загадка на живота" (Herbie Brennan. Death: The Great Mystery of Life, 2002), която още през 2003 г.бе издадена в български превод от ИК „Бард”.
|
Re: Отвъд живота и смъртта [re: Aлekc]
