|
„Най-често самоубийството е акт на помрачено съзнание. Известно е, че жените правят много повече опити за самоубийство от мъжете, но по брой на успешно осъществени опити мъжете-самоубийци определено са повече.”
Как си обясняваш подобна статистика? Май мъжете наистина са много по-смели пред лицето на смъртта от жените (решават и действат, а не се правят на шутове като жените). Защото освен помрачено съзнание, се изисква и голяма смелост. Определено не мисля, че японците, самоубиващи се в името на честта си, са с помрачено съзнание, напротив с абсолютно ясното съзнание преодоляват страховете си от смъртта, от болката, от неизвестността.
Предполагам знаеш, че японците са на първо място по самоубийство в света (даже преди няколко месеца някакъв министър се самоуби, но вече не си спомням защо). За мен това е някаква ужасяваща крайност, за съжаление залегнала твърде силно в традициите и манталитета им, която идва от родобуването им на всякакви род идеаили като чест, родолюбие и т.н., заради които са готови без дори да се замислят да жертват живота си. От друга страна им се възхищавам за силата и смелостта, които имат. Аз не бих могла да сложа край на живота си, признавам си. Страхувам се от физическата болка, от неизвестността, от евентуално наказание в отвъдното, от евентуално кофти следващо прераждане.
Ислямските атентатори самоубийци хич не искам да ги коментирам, направо ми настръхва косата – по-болни и промити мозъци едва ли има някъде другаде по света. Но пък и японците са били точно такива по време на Втората световна война, но поне не са религиозни фанатици.
„Бих ти препоръчал да започнеш с нещо много просто. Всяка сутрин, като се гледаш в огледалото, да си даваш сметка, че може би се гледаш за последен път. Защото всеки ден хора умират най-неочаквано.”
Знаеш ли на курса на Норбеков, на който бях миналата година, имаше едно подобно упражнение пред огледалото, само че с обратен знак на твоето. То се състои в следното : гледаш се около 5-10-15 минути и просто се харесваш и обичаш и си мислиш колко си готин, красив, ослепителен и т.н.
Та от психологическа гледна точка се замислих кое е по-доброто. Защото с всичките тези упражнения, самовнушения и медитации ние доста си програмираме съзнанието и подсъзнанието. И си мисля, че много трябва да се внимава какво точно се прави, защото често стават сакатлъци с психиката на човека, включително и „фанатизма на чаршафлиите”, който толкова дразни Вълка.
За упражнението, което ти ми препоръча, го направих тази сутрин, но не усетих нищо по-особено от обичайното ми мислене за смъртта. Междудругото аз доста често мисля за смъртта, понякога по градивен начин, друг път по доста разрушителен. Преди години се бях вманиачила по упражнението на Кастанеда за гледане на смъртта зад лявото рамо, но си мисля, че вероятно доста съм преигравала с ледените тръпки. То от самовнушение човек и звезди посред бял ден ден ще види.
Точно в момента за мен най-важното е да бъда 100-процентово положителен, усмихнат и весел човек, обичащ живота. Щото с моята многострадалност, скорпионско черногледство и песимизъм в последно време хич не се траех. Та за тази цел точно в момента са ми нужни повече забавления и вицове, отколкото духовни практики.
|
Re: Отвъд живота и смъртта [re: Aлekc]
