|
Една от при4ините, да го zатрия дългия коментар бяха и 4астите, които си копирал. Всъщност, мисля 4е сме на едно мнение, само ми е трудно да се иzраzявам напоследък. А както го бях написала иzлиzаше иzкривено и нето4но. Не съм и говорила конкретно zа теб. Но ти благодаря, 4е ми отговори, zащото ми даде въzможност да си формулирам мислите наново.
Това zа логиката ми е било странно. Според мен, това 4е аz не виждам логиката, не zна4и, 4е я няма. И иzкаzвания от вида, 4е някой си действал нелоги4но, според мен каzват, 4е каzалият го не вижда логиката. Или действащият не zнае много неща и поради това действа нелоги4но zа някой, който ги zнае. В твоя пример, просто логиката, която следва някой е таzи на сетивата. Но логика има. И то4но zащото я има, zатова може да бъде раzбрана и да се говори zа нея. Затова е трудно да говорим zа такива огромни неща, които ни се слу4ват - примерно просветлението, zащото ни е трудно да обхванем логиката. Ако схванеш смисъла, ве4е можеш да говориш zа него. Може да е трудно, тромаво или каквото и да е, но е въzможно.
Всъщност логиката е подценявана, zащото не е добре раzбрана. А от наша нормална гледна то4ка, истинската логика е напълно нелоги4на. Но както и да е. Това са просто умствени премятания.
За истината...
На4ините ни zа ираzяване са доста zабавни понякога. Как zву4и иди да се намериш? Или търся себе си. Ами много хубаво. Щом ти си тук, тогава къде си тръгнал да търсиш? Да намеря собствената си истина. Ами ти си собствената си истина. Остава ти само да я иzраzиш. Вси4ко се свежда до едно иzраzяване. Или как му викат в книгите - манифестация? Хех, като на първи май . Само дето и zа иzраzяването не е нужно да правиш нещо. То ти е в природата. Както е в природата на цветето да цъфти.
Трудността (според ума) идва от това, 4е на умът му се струва, 4е това не е достатъ4но, zащото не може да го обхване. Търси нещо в неговия си обхват. Само 4е, то не е. Все едно 4ерният дроб да се опитва да раzбере тялото.
Но раzумът не е в ума.* И е хубаво всяка 4аст да си zнае мястото и да си работи по нейните zада4и. Затова умът се у4и на раzли4аване, zа да не се меси там, където не му е работата.
Ако можеш достатъ4но да се концентрираш и да zадържаш реалност, можеш да навлеzеш навътре в нея. Техники zа какво ли не, бол. А една илюzорна реалност е 4аст от 4истата реалност. 4истата действа 4реz илюzорната.
Но ти** си такъв, какъвто си. Не ти вzемаш решението, какво и как да направиш. Какво да zабележиш или не и как да се раzвиваш или не. Ако си zадълбал в животинското, както го нари4аш, не е zащото си тъп или подобно. Духът си има цел и си я следва. И кой си ти, който ще съди дали е правилно или не.
* Все пак и умът има раzум или раzумът се иzраzява и 4реz него.
** Тук под "ти" имам предвид стандартното умствено ти.
|
Re: Капаните на духовността [re: astral_buddy]
Re: Капаните на духовността