Горе-долу съм съгласен.
Само че смятам, че идеята за загубването на всичко човешко и земно и въобще всичко, за да се спечели висшето съзнание на Абсолюта, Бог или бог знае каква друга гледна точка, е инспирирано само от човешкия страх и съответно напълно погрешен начин на мислене, че Самсара и Нирвана не са едно и също.


Както ще напиша в темата за хавайската магия тея дни, необременените с такива крайни възгледи кахуни, живеят съвсем спокойно незагубили нито отсамността на човешкото си битие, нито връзката си с най-висшите нива на битието, до които могат да стигнат, бидейки хора.

Все пак именно религията цели да ни приучи, че за да ни стане хубаво, първо трябва да ни е много лошо, или че за за достигнем Бог, първо трябва да премахнем изцяло себе си и това да ни боли. А съответно подсъзнанието, лапва тези съждения, първо защото се повтарят често и са лайтмотива на почти всяка световна религия и второ защото е много впечатлително, а и без туй църквите (независимо кои) са категорични в мнението си (това само по себе си влага допълнителен енергиен заряд в утвърждението "no pain- no gain").
Оттам, налапали въдицата на множеството комплекси съврзани с най-естествената ни възможност дефакто - вързката с висшите ни аспекти, вече преставаме да бъдем цялостни индивиди, ставаме личности и свършваме в йога, опитвайки се да се изчистим от всички възможни самскари, натрупани в този живот, а след това и в другите, като видиш ли през това време си товарим и обети за бедност, целомъдрие, още по-брутални концепции за морал и етика, които допълнително ни натоварват с комплекси за вина когато, ако не внимаваме ги престъпим, с което допълнително си натоварваме съзнанието с комплекси и танататък докато не се изчистим някак си напълно от цялата суета на ограничената псевдо-духовност, както и на светските си възгледи за морал.


С това се опитвам да кажа, че комплексите и агресията се дължи първо на кофти религията и след това на кофти образованието и никога (или почти никога) на нас. В най-изчистения случай (без комплексите насадени от религията и образованието и родителите), Бог може да дойде при нас без това да ни промени по какъвто и да било начин, освен да ни докара до екстаз и не би имало никаква агресия бъг или каквото и да било във връзката или медитацията.

Тоест извода ми е, Юда е пич, но е бил комплексиран.

Нито кръстната смърт е била нужна на развитието (само по себе си), нито великата жертва на Юда. Това са само залъгалки за ума, за да се счете за пречистващ се мъченик - ума на Юда, този на Исус и този на всеки вярващ, който желае всичко това да бъде негова мерна единица за израстване.


Прошката е важна, но само ако има за какво да се прощава.
Хуабвото (разбира се трудно се установява такъв навик) е че когато спреш да съдиш другите и те спират да те съдят - тогава нямаш проблем с обиди и скандали. Ако спреш да съдиш, дори и да те съдят, то съденето вече има друга перспектива и се осъзнава от несъдещия просто като другомислие. А всеки има право на свое собствено мнение и начин на мислене.


Хуанджи, приятелю, трудностите идват от нашата склонност да ги правим големи във фантазиите си и оттам навсякъде, където си мислим че ги виждаме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите