ХРИСТОС
(Към тълпата)
Нима мислите, че дойдох да нарушавам вашите външни наредби? Не! Те са прашинки, които играят във въздуха и се носят на вълни от зефирите, които веят от невидими за вас дихания. Играта тук, долу, става както в облачните простори, когато се кълбят бурите, готови винаги да се разразят. Животът долу е едно вечно нависнало небе от гъсти облаци и пари, където винаги някъде има бури и светкавици, които съединяват двете течения: положителното и отрицателното, и така ги унищожават чрез изпразване едно в друго. Небето ви горе, това, облачното и бурното, говори за живота ви долу. Горното е отражение и дихание на това долу, а и двете за мене са мъглички, които играят и ви залъгват като малки бебета, за да отвличат вниманието ви да не плачете.
Бебета сте, малки бебета с играчки, които вземате за реални фантазии, и се боите, плачете, гоните се за тях, и така развивате своята чувствена и духовна мускулатура, и така узрявате. Моето учение не е от тъмните и блатни изпарения на мислите и чувствата ви. От този живот е, не от живота вън от този, защото животът е един и горе, и долу – не делете единия от другия. Казвате: “Тук така ще живея, а когато отида там...” Та къде ще отидеш? Нима ще отидеш някъде? Не, ти тук ще си останеш – само че ще се промени движението на облачното ти небе и пак ще играеш с чудовищата, които сам си твориш в празните простори. За този живот ви говоря, защото един е животът. Къде ще отидеш, о, яице, с черупката си! Ти носиш черупката си, а вътре е твоето слънце. То я пробива според силата на своите светли лъчи и когато я пробие и стопи топлината и, тогава изчезва и се явява един лазурен простор от живот, който няма край.
Защо се чудите?
За този простор дойдох да ви говоря, за лъчите, които излизат от зародиша ви, о, яйца! Вие сте яйца, нито сте хора, ни човеци, ни Богове – какво си фантазирате, вие сте яйца! Яйцата, които се мътят под крилете на своята Майка Птица от топлина и нежност, и отсега нататък ще се измътвате, пилета ще станете и после птици – измътете се! Защо се възгордявате, о, неизлюпени яйца? Вие сте само образи от силните мисли на Господа, които се движат из хаоса на майчината утроба и се мътят. Смирете се, защото животът, който ви поглъща, е най-голямата илюзорна картина. За онзи простор дойдох да ви говоря, който се явява, след като се измътите и напуснете черупките си. Това е просторът на истинския вечен живот. Това е светият Храм на Ахура, Новият Иерусалим. И всеки носи този простор и този Храм в себе си, защото същината на всяко същество е център, от който Всемирът му се излъчва съобразно съзнанието му. Вие сте слънца, но несъзнателни, и това именно ви казвам, че в себе си носите Храма, в който живее Жената Ахура. Там има нещо, което ви обича и което вие обичате, там е центърът на истинското ви раждане и за там са всички ваши желания, надежди и мечти. О, ако би знаел всеки какъв велик образ се крие зад черупката му, каква красота, какво величие! Там ви чака образът на най-светлата ви мечта. Там, някъде далеч зад черупката ви, свят се носи, на който вие ще бъдете царе и всеки ще бъде цар на своето царство, и Престол има там, и Храм, където Невеста ви чака, о, бъдещи Женихи! Но сега сте недостойни за собствените си домове, защото сте още недомътени пилета – смирете се! Аз ще направя усилие да отворя със сила един процеп – да видите това небе, всеки да го види. То е у всеки подобно, но на всеки е различно според неговия собствен дом. И щом някой го види, ако е чист, неко остане в него, ако не, нека се върне в черупката си, където още се борят въртежите на хаотичното движение – то е покрило онова небе на самосъзнанието в безконечността, то е живот много разнообразен, но е живот, в който се вижда най-интимният кръг на Фамилното Божество. Ти си Едно и Две, и Три, и много там, в блажената игра на безкрайно малкото и безкрайно голямото – игра на слънце, което свети и пуска лъчите си, и прави своя собствен мир в граници и размери, които отговарят на силата на центъра му, на огнището му, където е жарът на живота, топлината на любовта. Любовта е централното огнище но Слънцето, а то е изразът на съзнанието, което се носи от неведомо същество. Именно затова е непознаваемо, защото ние сме самото То. Как може Бог да познае Бог, ако не е в своето собствено съществувание, защото вън от него няма нищо. Така и ние, за да се познаем, трябва да се търсим в собзтвеното си съществувание, защото вън от нас няма нищо. В самосъзнанието си ние сме по образ Божий, тоест пак Бог. В огнището на собственото си същество живее и Бог, и всеки друг, а в безконечието всяка частица е навсякъде, защо едно е безконечието – съзнание. Двойка е безконечието, жива, вечна, родена, но не сътворена, родена от себе си, от живото си сърце, от собствената си любов.
Така зародишът яйце е проявеният Всемир и всяка частица същество е яице от проявеният Всемир, и малкото се развива в голямото, а голямото носи малкото по безконечните замисли на Двойката в огнището на Единното Слънце. Всичко е живо около вас и се движи от разумни сили, и всяка форма е черупка на живо същество. Погледнете Лазура, който е над вас, слънцата, звездите – всичко това и във вас е!... Защо на разбирате?
Едно Същество в най-красива форма, което бди над себе си и живее под импулса на частичките от тялото си, които сме ние. Това е Великата Двойка – Адонай.
Погледнете!


От драмата “Ахура – Мазда”

Това си е поне наше - БЪЛГАРСКО.