Без никакъв проблем :)))))

Това са индиански понятия, които според антропологията имат следните значения:
тонал (произнася се приблизително тох-на'хл) - означава дух-закрилник, обикновено жи¬вотно, което детето получава в момента на раждането си и с което остава тясно свързано през целия си живот.

нагуал (нах-уа'хл ) - названието на животното, в което се смята, че могат да се преобразяват магьосниците. Също и на магьосник, способен на такова преобразяване.

Предполагам, че имат и други тълкования в антропологията. Тия са взети от Кастанеда.

Мексиканските шамани разбират друго под тонал и нагуал.

Всеки човек има две страни от момента на раждането си - едната, тоналът се формира под въздействието на семейството, възпитанието, обществото с неговите закони, нрави, обичаи, морал, табута, предразсъдъци и забрани.... Това е социалната страна у човека, тази страна, която всеки от нас разпознава у другите като "личност", като разум.
Тоналът има свойството и да придава форма на възприятието, като казва кое нещо какво е - каква форма има, какъв цвят, дали е добро или лошо. Социалната страна у човека всъщност ограничава възприятието ни на тоталната Вселена и го свива, до един свят от предмети и морални ограничения. На всяко нещо, всеки от нас може да придаде физически качества - форма, цвят, обем, температура и т.н., както и морални - добро, лошо, приятно, неприятно...
Може да се каже, че тоналът е интерпретационната система, според която човек прави тези оценки, и която всеки от нас научава в ранна детска възраст, когато родителите учат детето да възприема света по същия начин, по който те на свой ред са били научени.

Накратко - тоналът е познатото, социалната личността, с нейната интепретационната система, която възприема един свят от предмети и техните морални свойства.

Нагуалът - това е другата страна у човека. Свободната от описание, това е нещо, което човек притежава и смътно го съзнава, но за него е непознато, защото родителите и възпитанието, бидейки ограничени, му предават само познатата за тях страна - светът, такъв какъвто всеки човек, го вижда и познава - свят от предмети.
Нагуалът е чистото възприятие на вселената, което се намира отвъд описанието, чистата енергия, една вселена в която човек представлява на свой ред енергия, което има съзнание, а не тяло с физиологични процеси. Нагуалът е непознатата страна от Вселената, която не винаги е била непозната за човека, но е станала такава, когато разумът я е изтласкал.

Шаманските учители се наричат "нагуали" защото имат способността да изкарват другите хора от социалното им възприятие, тонала, и да ги вкарват в чисто възприятие, където няма описанията на ума, нагуала.


Как може да се използва това в практиката?:
Щом социалната страна е придобита, то тя не е неделима част от човека и може да бъде спряна поне за малко. Социалната страна и разумът/умът се поддържат от мислите, от вътрешният диалог. Ако човек успее да спре мислите си, които постоянно му казват кое какво е т.е. мислите пресъздават всеки един момент света, който виждаме, та ако те бъдат спрени за определено време, човек ще може да се отърси от описанието на света и да го види в неговата цялостност.
Не само Кастанеда, но и много други учения описват този момент като просветление, сатори, самадхи... а най-честото описание е свят от светлина. Шаманите предпочитат да го наричат енергия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите