|
Лично аз смятам, че смъртта е загадка.
Точно така, както появата ни на този свят е загадка.
Да, ние днес много добре знаем, че за да се появим е било необходимо най-напред яйцеклетката на майка ни да бъде оплодена с един от безбройните сперматозоиди на баща ни и т.н.
Но въпреки това загадката остава.
Самият факт, че човек може да си зададе въпросът дали все пак не е съществувал преди да се роди и дори чрез регресивна терапия да "си спомни" цяла редица свои минали животи, които му се струват субективно достоверни, показва, че природата е предвидила такава опция.
Лично аз не съм никак убеден, че такова принудително активиране на нашата памет с хипнотични средства, не активира преди всичко нашето спонтанно въображение и поради това никога не съм се подлагал и не възнамерявам да се подлагам на подобни процедури.
Някои американски психотерапевти смятат, че преди всичко трябва да гледаме на регресивната терапия като един ефикасен и полезен психотерапевтичен метод, с който се постигат много добри резултати.
Що се касае до обективната стойност на преживяванията, те се съгласяват, че е доста спорна.
Но дори и така да погледнем на въпроса, аз пак не бих се подложил на подобна процедура.
Ако обаче раждането ни е вече свършен факт, то смъртта ни е бъдещо събитие.
Затова е логично да се запитаме: какво точно ще се случи с нас в момента на смъртта ни?
И още: дали това, което ще ни се случи зависи донякъде от нашия предишен начин на живот, от нашето отношение към смъртта ни?
Ще се опитам да уточня въпроса си.
Дори, както смяташ ти, смъртта да означава край на индивидуалното съществуване, непосредствено преди този край да настъпи, с нас започват да се случват доста странни неща.
Става дума за така наречените "преживявания на умиращия мозък".
Благодарение на новите технологии на реанимация на хора, изпаднали в клинична смърт, се оказа възможно да се разбере какви преживявания са имали тези хора по време на своята "смърт".
Предполагам, че си запознат резултатите от тези многократно провеждани в различни страни научни изследвания.
Разбира се, сами по себе си, тези изследвания нито доказват, нито опровергават доста неясната хипотеза за "безсмъртието на човека".
Но все пак те навеждат на някои важни за нашата дискусия мисли.
Оказва се, че много от хората, които са имали интензивни преживявания по време на своята клинична смърт, след това рязко променят характера си.
Те загубват привичния за повечето хора психологически страх от смъртта, като нещо страшно и злокобно и започват да се отнасят като цяло по-мъдро към живота.
Лично аз познавам хора, които са имали подобни преживявания и дори не знаеха, че съществуват научни изследвания на тази тема.
Познавам и хора, които са преживяли тежка автомобилна катастрофа, но по някаква случайност са останали живи и дори цели.
Те описват, как в момента на катастрофата, те са били обзети от странно спокойствие и са започнали да се гледат сякаш отстрани. Мисълта, че ще умрат след миг се е появила в ума им като безстрастна констатация.
На всеки, който се е занимавал с древни източни учения, не може да не му направи впечатление медитативния характер на тези състояния.
Може би дори ще се досети, че всичко това е подробно описано в тибетската литература и по-точно в "Тибетската книга на мъртвите", която всъщност не е никаква книга "на мъртвите", а сборник инструкции за умиращи хора. В тази древна книга преживяванията на хората, реанимирани от клинична смърт са описани просто като начална фаза на процеса на умиране. По-нататък в книгата се описват следващите, вече необратими и научно непроверими фази на процеса на умирането.
Всичко това показва, че ние можем да подходим към феномена на умирането по коренно различен начин от общоприетия у нас.
Ние можем да се опитаме да "умрем" преди да сме умрели.
Доколкото ми е известно в древногръцките са използвали именно поставянето на кандидата в състояние, сходно на клинична смърт, което е довеждало до пълно преобразяване на личността му.
Ако приемем, че естествената основа на живота тук е подобна на нашето несъзнателно дишане ден и нощ, а личната ни активност е сходна с опитите да си манипулираме психофизичните процеси и преди всичко дишането, то Буда, както е известно, е обявил, че е открил "среден път" между тези две крайности, основан на пасивно осъзнаване както на дихателния, така и на всички останали психофизични процеси.
Или с други думи практиката на пасивно безмълвно осъзнаване "без цел и без избор" постепенно вкарва практикуващия по един естествен начин във все по-дълбоко състояние на психологическа дистанция към осъзнаваните процеси.
За мен именно тази практика лежи в основата на древното "изкуството за умиране" (The Art of Dying или Ars Moriendi).
Ти можеш да възразиш с пълно основание, че аз се опитвам да подменя темата на дискусията.
Вместо за смъртта, аз предпочитам да дискутираме за процеса на умиране и за възможността този процес да бъде осъзнат още приживе.
И донякъде наистина ще бъдеш прав.
Както отбелязва Кришнамурти:
"И така, мога ли аз, можете ли вие, да влезем в къщата на смъртта, докато живеем?
Това е проблемът, а не дали има прераждане, или дали има друг свят, където ще се преродите, което е толкова незряло, толкова детинско.
Можете ли да се освободите от вярванията, разсъжденията, или от безразличието, което сте възпитали към смъртта?
Можете ли да се освободите от всичко това сега?
Защото важното е да влезете в къщата на смъртта, докато живеете, докато сте напълно съзнателни, активни, здрави, а не да чакате идването на смъртта, която може да ви отнесе за миг при злополука или чрез болест, която бавно ви прави несъзнаващи.
Когато смъртта дойде, това трябва да е уникален момент, който е толкова важен, колкото и животът."
Кришнамурти. За вярата. ГУТУРАНОВ 2003, с.161.
Тезата "Няма смърт" е много интересна. Защото се оказва, че смъртта действително не е отрицание на живота, а постоянен компонент на вечния процес на живота.
Тезата "Смъртта не е край на индивидуалното съществуване" лично за мен е твърде неясна.
Защото смъртта несъмнено поставя край на нашето лично съществуване, което започва с раждането ни.
Що се касае до "индивидуалното съществуване" аз не съм наясно какво значи това. А докато не си изясним дали "моята" същност само частично се проявява чрез това тяло или е изцяло негов продукт, всяка подобна дискусия би била едно повече или по-малко остроумно и интелигентно чесане на езиците.
Затова и предложих темата Смъртта като предизвикателство.
Защото за мен смъртта е очевидно най-важният момент в съществуването на даден човек след раждането му и тя в никакъв случай не е нещо ясно и понятно.
Иначе и теб не би те било страх от нея, нали?
Затова аз предлагам един практичен, настъпателен и изследователски подход към смъртта, който ако не друго, ще те избави завинаги от страха ти от нея.
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.Редактирано от Aлekc на 20.05.07 12:00.
|
Някои размисли за смъртта и умирането [re: vitaminko]
Някои размисли за смъртта и умирането
