Здравейте на всички. Да продължа темата, в насока, която съответства на моите разбирания по въпроса.

Ключовото разбиране по въпроса е дали е намесен умът или се действа в не-ума. Дали е налице култивирано от ума действие, т.е. усилие или е налице безусилност и не-действие, що се отнася до измерението на ума, волята. Дали се работи и действа с предварително изградени представи или се осъзнава уникалността на настоящия момент, от момент на момент.

Умът си създава противоположности, в т.ч. и по отношение на секса, но всяка противоположност работи и е обсебена от представи, в случая относно секса. В едната от тях, по-уродливата, е потискането на сексуалните желания, в името на някакви представи за "морал", "благоприличие", "култура", "просветление", "сатвичност", "непорочност", "чистота", "предпазване от грях" и т.н. Това е наистина грозно замърсяване на сексуалната енергия, като зад всички тези понятия, сътворени от ума, се крие точно вулгарността и глупостта на ума и всичките потиснати желания се представят "замаскирани". Потискането на желанията не води до свобода от желанията, а до усложняване, неосъзнаване, притъпяване и всъщност още по-голямо обсебване от тези желания.

Другата противоположност е отдаването на удоволствия. На секса се гледа като на "преживяване" с цел "получаване на удоволствие". Тук отново са намесени представите на ума. Като спонтанността на момента отново се губи. Всеки, стремящ се към "преживяване на удоволствие", всъщност е роб на своята представа за "удоволствие", оттам и сексуалният акт се превръща в усилие за получаване на удоволствие. Отсъства разбирането на "не-две", Адвайта, когато няма "аз" и "ти", а сексуалният партньор се разглежда като средство за доставяне на чувствена наслада. А всяко усилие е всъщност насилие върху тялото. Затова и стремежът към удоволствие, също като потискането на сексуалните желания, е отново насилие върху тялото.

И в двете противоположности на ума осъзнаването се губи. Любовта отсъства и е заменена от представите на ума, стремежите за удоволствие, предразсъдъците и страховете.

А в действителност какво се случва? Невербални привличания между телата, дори преди умът да ги е регистрирал и обвързал с каквито и да било представи. В следващия момент умът (първоначално като безпристрастно функционираща памет - разпознаване) ги регистрира, а след това започват пресмятанията, условията, усилията, лукавостите и т.н. прояви на ума като чувственост. И всичко се изражда.

А телата общуват невербално, просто понякога се получава естествено привличане между мъж и жена, което не е от ума. Възможно ли е да не се нарушава спонтанността, отдаването, безусловността и безусилността. И да се оставим нещата да стават от само себе си! Това е медитация!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите