" Пътят към Бог чрез работа.

Третият път към Бога - този който е подходящ за хора от енергичния тип е:

КАРМА ЙОГА - пътят чрез работа.

Работата е най-важното в живота. Смисълът не е само в това, че хората трябва да работят, за да оцеляват. Повечето хора обичат да се ангажирват с нещо конструктивно - те намират това за задоволяващо. За тези хора хиндуистите казват:
“ Ти няма нужда да се оттеглиш в един манастир, за да реализираш Бог. Ти можеш също така да Го откриеш във всекидневния свят, както навсякъде другаде. Всичко, което трябва да направиш е - да се научиш да работиш по един такъв начин, който те приближава по-близо до Бог, а не те отдалечава от Него.
Как ще се осъществи това зависи от другите компоненти на природата на работника. За да избере пътя чрез работа карма-йогата вече е показал израз на своето чувство за активност, но сега остава въпроса дали на разположение е поддръжката от разсъдъчност или отдаденост/посвещение. Отговорът на този въпрос решава дали йогата ще подходи към работата по един разсъдлив начин или в духа на любовта. В първия случай практикува карма-йогата размисъл по начина на един jnana-yoga, но в другия случай практикува посвещение към любовта - бхакти-йога. Нека да видим от близо как духовната динамика функционира в тези два случая.
Според учението на хиндуистите всяко действие, което се насочва към вътрешния свят действува обратно към този, който е извършил действието. Всичко, което върша за собствена полза, наслагва един нов пласт в/у моето аз. И така като става все по-дебел този пласт.....постоянно ме отдалечава от Бога. И обратното - всяко действие, което извършвам без да се замислям за себе си, намалява моето егоцентриране докато....нищо повече не ме разделя от божественото. Във връзка с този принцип трябва хората с чувство да работят за Бога - а не за себе си. “Този, който извършва действие без привързаности и ги насочва към Бога, e толкова недокоснат от тях, както листата на лотуса от водата” / Бхагават Гита/
Един такъв човек е все тъй активен както преди, но работи с един друг дух - от вярност. Действията не се извършват за лични облаги. Те сега не само се извършват като служба на Бога, но се схващат като стимулирани от Божията воля и движени от Божията енергия, която струи през посветения служител. “ Ти си действуващия - аз съм инструмента”. Действия, които се извършват в този дух просветляват “аз” -ът вместо да го натоварват. Всяка работна задача се превръща в един свещен ритуал, който се извършва като едно любовно приношение към Бога.
За хората, които са по-разсъдъчни отколкото емоционални преминава работата насочена към Бог по един друг начин. Но те също работят неегоистично. Ние виждаме как философите имат една тенденция да схващат представата за безрайния Аз - в най дълбокия център на човека като по-смислена от мисълта за небесния Отец, който с Любов наблюдава целия свят. Затова те чрез работа търсят просветлението вместо постоянно задълбочаване в любовната връзка.
Те работят в един необвързан дух и изтеглят една линия между ограничения “себе си” и безкрайния Себе си, който лежи под него. По този начин те се “раз-идентифицирват” систематически от крайния “аз”. Това означава, че те подхранват една постоянна липса на интерес към това каква полза те могат за извлекат за своите усилия или какви заслуги, пари или признания ще получат. Подобни компенсации са наистина по-приятни но....карма-йогата познава тяхната цена: Ако човек инвестира в тях - те увеличават егото му. Като правят това - расте дебелината на изолиращия пласт между неговото настояще и неговото Истинско Аз и от там неговата ....изолираност.
Алтернативата е - работа, която се извършва по един необвързващ начин, така че човек е освободен от своето емпирично “себе си”. Работника продължава своята работа, но понеже се идентифицира с Вечното, оставяйки работата да се извърши от емпиричното “себе си” Истинското Себе си няма нищо общо с това. ”Този, който извършва своята работа продиктувана от неговото задължение, без да се интересува от плодовете на труда си - той е йога”/Бхагават Гита/
След като извършил по най-добрият възможен начин нещата, които трябва да се извършат...той остава печалбата да падне там, където пада. “За мен е все едно - печалба или загуба. За мен е все едно - слава или срам. За мен е същото - удобство или болка” /Бхагават Гита/. Този, който се е научил да работи по този начин, самият е спокоен, когато е страшно зает - като оста на едно въртящо се колело. Това е абсолютната тишина на движението. Дори и хората с философски или емоционални склонности практикуват карма-йога по различни начини. Лесно е да се види, че тези практики водят в същата насока.
Двете насоки се придържат към едно радикално намалено хранене, което има за цел да изтощи крайното/ограниченото “аз” като отнема вниманието от въздействието, което вашата работа има в/у крайното “аз”."

следва.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите