Тази интерпретация на Санкхя ме смущава.

Наистина не съм запознат с учението на тази, доколкото ми е известно, много сериозна древноиндийска школа.

Но ме смущава да узная, че тя постулира две основни реалности: пракрити и Пуруша, след което се оказва, че една от тези две основни реалности (Пуруша) се оказва логически излишна.

Това вече не ми изглежда никак убедително - древните са знаели какво и защо правят и ако са постулирали Пуруша като основна реалност, най-добре е първо да се опитаме да разберем защо са го направили, а не лекомислено да кастрираме системата Санкхя, за да ни изглежда по-понятна и логична.

Интересно, че аз, който в никакъв случай не мога да бъда наречен материалист, нямам нищо против твърдението, че читта е последният еволюционен продукт на пракрити.

Но не смятам за коректно да се подменя понятието психика (читта) със съзнание (Пуруша).

Доколкото опитите на хората да обяснят взаимодействието между съзнанието и тялото са доста древни и в никакъв случай не са запазена марка нито на древните индуси, а още по-малко на школата Санкхя, аз предлагам да се заемем с проблема по същество и за момент да оставим Санкхя настрана.

Още повече че аз не познавам учението на тази школа, а вие, макар и да го познавате, явно не сте в състояние все още да го разберете (ако не нямаше да предлагате така лекомислено от него да се изхвърли един от основните му постулати).

Впрочем вие самият сравнихте системата Санкхя с тази на Декарт и с това показахте, че сте готов да анализирате проблема по същество.

Много древни традиции са сравнявали съзнанието със светлината.

Обърнете внимание, че макар и материална, светлината е невеществена.

Добре е никога да не пропускаме този факт: материално, не значи непременно веществено. Както знаем от физиката, като пуснем в една бобина електрически ток, ние индуцираме с това едно напълно невеществено магнитно поле.

Както виждате напълно е мислимо едно веществено нещо (електрическият ток в електромагнитната бобина) да породи индуктивно друго невеществено нещо (магнитно поле).

Ето и малка енциклопедична справка по този въпрос:

Електромагнитът е тип магнит, при който магнитното поле се получава вследствие на протичането на електрически ток. При спирането на тока магнитното поле изчезва.

Общото обаче, което свързва полето и веществото е ЕНЕРГИЯТА. Да съществува реално нещо, означава да има енергия.

Затова нека да се върнем сега на древния паралел между светлината и съзнанието.

1. Когато слънчевата светлина огрее някое дотогава неосветено и поради това тъмно място, то става видимо за нас такова, каквото е било преди да бъде осветено.

По същия начин, когато ние насочим вниманието си към даден външен или вътрешен (психичен) обект, ние го осъзнаваме такъв, какъвто той е бил преди да го осъзнаем.

Това е първата функция на съзнанието като първична ПРИРОДНА сила (наричано в някои по-близки до нас традиции Дух - от дихание) - да съзнава всичко останало.

Предполагам, че това е и една от основните функции на Пуруша в Санкхя - да съзнава играта на пракрити - както вие се изразихте "като безучастен зрител".

2. Светлината е нужна, за да освети веществения свят, но самата светлина не се нуждае от осветяване от нещо различно от нея. СВЕТЛИНАТА САМА ОСВЕТЯВА И ПРАВИ ВИДИМА СЕБЕ СИ.

По същия начин съзнанието е способно само да констатира собственото си присъствие. Тази негова втора основна функция ние наричаме САМОСЪЗНАНИЕ.

3. Светлината е енергия в чист вид. Затова като я съсредоточим (например с лупа) върху една веществена точка (да речем върху главичката на клечка кибрит), тя може да я възпламени.

По подобен начин, ако ние съсредоточим нашето внимание върху даден физически или психически процес ние го променяме. Именно на използването на тази трета основна функция на съзнанието (творческа воля) се основава цялата будистка практика на осъзнаване без цел и без избор на нашето дишане, поза, поведение и психически функции. Самото осъзнаване на тези психофизични процеси ги трансформира по един естествен начин.

Вече можем да обобщим постигнатите изводи:

Духът (Пуруша) е универсална природна сила, а не лична характеристика. Това, което е лично наше е нашето тяло и нашата психика. Съзнанието обаче, подобно на светлината, няма личен характер.

Духът (Пуруша) има три основни функции:

1. Собствена творческа воля (или енергия), с която непосредствено въздейства на веществената материя (пракрити).

2. Самосъзнание, т.е. непосредствено знание за самия себе си.

3. Съзнание за света на материята (пракрити) - тази функция свързва неразривно Духа (Пуруша) с материята (пракрити).

От тук до прототипа на християнската троица има само една крачка.

Бог (Духът) има три изяви: Отец (Творческа воля), Син (Самосъзнание) и Свети Дух (Съзнанието като универсално природно присъствие и трансформираща материята животворна енергия).

За човека пък се казва, че се състои от дух, душа и тяло. Духът е нетленен (защото е универсален и изначален), а тялото е тленно. Що се касае до душата (психиката), тя може да погине подобно на тялото, но може и да се спаси, ако се оживотвори от Духа и по този начин се сдобие с "живот вечен".

Ако погледнем на нещата по този начин, ние ще видим, че Санкхя наистина е една много дълбока и отлично изградена система на глобално мировъзприятие.

Ние не можем да умрем, просто защото никога не сме се раждали.