За Кришнамурти съм чела това-онова покрай разни писания за теософските общества. Има изключително интересни виждания, както и самите теософи, между другото.

Не съм съгласна обаче с това: "Истината, която е неограничена, необусловена, недосегаема посредством какъвто и да е път, не може да бъде организирана; нито пък трябва да се учредява някаква организация, която да ръководи хората или да ги насърчава да вървят по някакъв определен път".

То безспорно е вярно за хора, които вече са стъпили на пътя или поне са започнали да го търсят, или поне предполагат, че има такъв. Обаче масата има нужда от организация за съжаление, има нужда от простички обяснения и най-вече от безусловна вяра и правила. То затова всяка философска система в един момент се превръща в религиозна, прави си персонифициран Бог и най-вече създава някаква институция. Което по-нататък се извращава в неизбежния страх от нарушаване на правилата, та в един момент религията се превръща в отрицание на самата себе си. Но...всяко нещо има две страни и ако е така, явно така и трябва да бъде - поне според мен.

Ще ти дам пример с християнството, че в момента чета апокрифните евангелия и най-вече коментарите към тях. Те са много по-философски и абстракни като виждания и цялата космогония на християнството е именно там. Между другото, ако се заровиш, ще намериш и доста близки неща до йога, то нали има и една теория, Христос е практикувал йога, ама да не се отплесвам. Исках да кажа, че са много по-сложни естествено и недостъпни за обикновения човек, а самият Христос в "Евангелие на Юда" казва, че с "едни думи говори на учениците си, а с други на простия народ" - цитирам по памет. Та от една страна, в канона са отстранени съществените неща и са оставени само тези, които са в услуга на църквата и е довело до ред извращения, както казах по-горе. От друга обаче, представяш ли си какво би станало, ако я нямаше църквата в този й вид, заедно с десетте божи заповеди, с угрозата от Страшния съд, светостта на брака и т.н. Не би я имало нашата цивилизация, според мен, не би го имало обществото, а явно не в това е промисълът.
Та явно човечеството има нужда от правила, както и от божества и готови морални норми и явно щом е така - така трябва да бъде.

Човек няма нужда от посредник за търсенето на истината или Бога, ако щеш, ама за да пренебрегнеш посредника, трябва първо да го опознаеш. Нали за да кажеш, че не ти харесва едно ядене, все пак трябва да си го опитал.