Не можеш да си представиш колко съм ти благодарна за това, което ми написа. Вътрешните страхове са голям мъчител. По принцип хич не се "нагласям" към изискванията на инструкторката, ама друго си е и страничен човек да ти го каже. Не че съм се тръшнала особено, ама в един момент си мислех, че йогата не е за мен - правиш усилия и нещо не се получава.
Колкото до разделенията - и си прав, и не. Съгласна съм, че за конкретния случай са внушения. Ама аз отдавна съм разбрала, че "аз" и тялото ми не сме едно и също, както впрочем и повечето хора го знаят. По-важното е, че съм схванала /абсолютно интуитивно/, че "аз" и "мислите" ми, т.е. разумът, интелектът, машинката не сме едно и също. Както че "аз" и емоциите ми пак не сме едно и също. Обаче сме едно цяло някак си и едното зависи от другото, а то от третото и т.н. И това, на което ни учат са етапи, части, да можеш да отделиш едното от другото, за да ги опознаеш и после отново да ги сглобиш. Както в компютъра - има хардуер, има множество софтуери, има и материален носител - за да можеш да работиш, трябва първо да го "разглобиш" - т.е. да опознаеш частите.... и после да драскаш по форумите.
А утре как ще стана в пет и половина, не е ясно... ама ми стана интересно. Както ме будалка мъжът ми - със силата на мисълта ще станеш и докато се "чекнеш" пак със силата на мисълта ще направиш и кафе....
|