Всеки, който се е занимавал с индийска философия или с йога знае какво централно място заема във всяка индийска религиозно-философска традиция или йогическа система понятието „самадхи”.

Още Бхагавадгита (II, 53) недвусмислено заявява:

Когато умът (будхи), дълго възбуждан
От различни учения, стигне покоя
На съсредоточаването в самадхи,
Това е йога – единство с Едното.

Благородният осмичен път на Буда също завършва със Съвършено (или Правилно) самадхи (събиране в себе си, самовглъбяване).

Според тълковните речници самадхи означава буквално на санскрит „фиксирам, закрепвам”.

В „Енциклопедичен речник на източната мъдрост” („Гутуранов”, 1996), с. 392, четем следното за самадхи:

Състояние на съзнанието, което надхвърля будното състояние, сънуването и дълбокия сън и в което мисленето престава да действа. Това е пълно вливане на човека в обекта, върху който е медитирал. Ако тук става дума за бог или за абсолюта, то следва съединяване с него. Има различни степени на самадхи. Най-висшата е нирвикалпа самадхи.

Нирвикалпа самадхи е термин от Веданта. В Йога на Патанджали се използва друг термин със сходно съдържание: нирвичара самадхи.

В богатата на многовековни духовни традиции Индия всяка една школа има своя собствена класификация на различните степени и видове самадхи.

Тук искам да ви запозная с класификацията на видовете самадхи, използвана от Рамана Махарши.

1. Сахаджа нирвикалпа самадхи. Това е състояние на пълно и необратимо угасване на чувството за отделно „аз”. Сахаджа означава „естествено”, а нирвикалпа – „без различия”. Постигналият това състояние джнянин функционира естествено в света, подобно на всички други обикновени хора. Знаейки непосредствено, че той е Атмана, сахаджа джнянинът не прави разлика между себе си и останалите, между себе си и света. За подобен човек всичко е проява на неделимия Атман.

2. Кевала нирвикалпа самадхи. Този стадий се намира по-ниско от Самореализацията (т.е. от сахаджа нирвикалпа самадхи). В това състояние Самоосъзнаването, макар и спонтанно, все още има временен характер. Когато човек влезе в това състояние, телесното съзнание изчезва и той не е способен нито да възприема околния свят, нито да функционира в него. Когато телесното съзнание се възвърне, егото (чувството за отделеност) се появява отново.

3. Савикалпа самадхи. В това състояние Самоосъзнаването се поддържа с постоянно усилие. Продължителността на това самадхи зависи изцяло от положените усилия за неговото поддържане. Когато вниманието към Атмана отслабне, Самоосъзнаването започва да избледнява.



За да помогне на начинаещите да се ориентират в терминологичните джунгли на самадхи, Рамана Махарши ни предлага следните кратки определения:

1. Осъзнаването на Реалността е самадхи.

2. Осъзнаването на Реалността с усилие е савикалпа самадхи.

3. Потапянето в Реалността и изгубването на съзнанието за света е кевала нирвикалпа самадхи.

4. Потапянето в мрака на незнанието и изчезването на съзнаващия света е състояние на дълбок сън без сънища.

5. Пребиваването без усилия в първичното, чисто, естествено състояние на съществуване е сахаджа нирвикалпа самадхи.



Ако се окаже, че тази тема предизвика интерес, ще преведа специално за вас някои от отговорите на Шри Рамана на задаваните му от посетителите на ашрама най-различни въпроси относно самадхи.

Тук ще приведа само един пример.

Посетител: Каква е разликата между вътрешното и външното самадхи?

Шри Рамана: Външното самадхи предполага, че вие сте съзнателен за Реалността и същевременно присъствате в света, без да му реагирате. Това е подобно на притихнал океан без вълни. Вътрешното самадхи предполага загуба на съзнанието за тяло.

Посетител: Но умът ми не е в състояние да се потопи в това състояние дори и за миг.

Шри Рамана: Необходимо е да сте дълбоко убеден, че вие самият сте Атмана, който превъзхожда ума и неговите обекти.

Посетител: Обаче умът се оказва непреодолимо препятствие, което разстройва всичките ми опити да се потопя в себе си.

Шри Рамана: Какво значение има активността на ума? Тя съществува само благодарение на Атмана. Помнете за него дори когато мислите!

Не е необходимо въже, когато хората сами се обвързват.