По този въпрос аз съм твърд привърженик на феноменологическия подход на Хусерл, така както е формулиран в програмната му статия "Философията като строга наука". И особено на девиза на този подход: "Назад към самите неща!"

Всеки от нас има ум и е способен да започне да осъзнава неговото функциониране. И както казва Кришнамурти (който си е чист източен феноменолог), за да изучавате ума си е необходимо не да четете Патанджали, а да наблюдавате внимателно и безмълвно работата на вашия собствен ум".

След това няма лошо да прегледаме какво са писали на тази тема древните авторитети. Но те ще бъдат за нас толкова авторитети, колкото е Аристотел е за съвременните физици - ако някъде резултатите от наблюденията ни съвпадат с техните - прекрасно! Ако ли не - жалко.

Това и само това представлява сериозния научен подход към ума.

Всъщност девизът "Назад към самите неща!" датира още от Възраждането.

Именно тогава, по времето на Коперник, Галилей и Кеплер, естествоизпитателите отказват да търсят истината за природата в Библията, съчиненията на боговдъхновените Свети отци на Църквата и в съчиненията на обявения от нея за висш научен авторитет Аристотел и се заемат лично и сериозно да изследват самите неща.

Сега всеки от нас, който наистина иска да изучи как функционира неговия ум, трябва просто да забрави за всички авторитети и да остане насаме в лабораторията със своя собствен ум.

В традицията Дзен тази "лаборатория" се нарича дзендо (помещението за дзен-медитация), а основният метод са осъзнаване на работата на ума - дзадзен.

Затова и смятам, че дзен е сериозна традиция, основана на личен опит, а не на тълкуване на древни текстове.

Затова и смятам, че тази традиция има пълно основание и досега да се нарича със своето първоначално име: Будхахридая (Сърцето на Буда).

Не е необходимо въже, когато хората сами се обвързват.