Скъпи приятелю,

Предпочитам вместо да споря с теб, да ти разкажа една мъдра и поучителна будистка история.

Някога, когато Буда обикалял градовете и селата на Индия, той решил да посети града, в който живела най-прочутата хетера по това време, известна като красавицата Амбапали.

Градските първенци го поканили на обед.

Поканила го и Амбапали.

И той, представи си, предпочел компанията на Амбапали пред тяхната.

Според сутрите Буда казал на Амбапали следното:

"Да, Амбапали, приятно е любовното изкуство и наистина доставя наслаждение на хората. Но всичко е до време.

После идва старостта, идват болестите, идва смъртта, идва следващият живот.

Време е, Амбапали, да оставиш това, което дава кратковременно и ограничено наслаждение и да се устремиш към това, което ще те дари с трайно и безгранично наслаждение, към несравнимата нирвана."

Писанията разказват, че Амбапали се сбогувала с дотогавашния си начин на живот и станала една от най-мъдрите и способни ученички на Буда.

Специалистите твърдят, че едни от най-красивите стихове в Тхеригатха (Стихове на монахините) са написани именно от Амбапали.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите