Всички притчи са сравнения. Не трябва да се използват до дупка. Човек трябва да знае къде да спре. Това е проблема на повечето "гурувци" в Индия. Вземат една история от Пураните, и сравняват до дупка. Всичко едно към едно. И накрая се получава миш маш и глупост.

С причите трябва да се знае до къде да се кара със сравненията и къде да се спре. Затова в упанишадите има места, където дават по три четери притчи, три четери сравнения едно след друго. Защото всяко сравнение обяснява само до някъде нещата.

Например ако кажа че шоколада е сладък както захарта. Това не означава че шоколада е вид бели прозрачни кристалчета. Това е отиване извън сравнението.

Именно тук е големият проблем на запад особено, и от тук произлизат много суеверия и предрасъдъци. Някой "учители" като Нирмала Деви, или Сай Баба, карат със сравненията до дупка когато интерпретират шастрите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите