Дрона писа:
Размисълът ми по това се предизвика от постингите на Изгревчето и на Аелан от ония дене.

От известно време преживявам едно състояние на пълнота .... имах това чувство като дете - една топлота и отпуснатост .... както когато в зимен ден след сладък сън .... пробуждаш се, но не ти се става... протягаш се дълго и сладостно ..... обгърнат от топлината на завивките и уюта на снежната пелена навън .... в предчувствието как ще станеш; ще закусиш нещо топло и след това дълго ще играеш в снега .... със зачервени бузи, мокър от топящия се сняг ...... бух.... в пряспата.... и със задъхан смях .... отново и отново ..... и като застудее ..... бегом обратно към топлотата на дома .....

Не знам как да назова това ...... но пълнотата е толкова голяма, че не остава място за определения, за всякакъв размисъл ..... за всичко освен от самото преживяване.

Звучи хубаво, красиво, приятно. Всички хора изпитват състояние на въодушевление и радост, на екстаз, на благословеност. И всички хора изпитват негативните състояния на подтиснатост, нещастие и т.н. Това са двойки противоположности. Щом едното съществува, другото също е на лице. Човек не може да бъде само в едно от тези състояния.

Затова когато тъгата дойде, йогинът знае че е нещо временно и че тя ще си отиде. Той не се притеснява от наличието на негативно състояние, не се стреми да бяга от него, не го отхвърля от себе си.

Когато екстаза е на лице, йогинът знае че това е нещо времено и не се привързва към чувството не го преследва не се старае да го задържи дори.

Трансцедентното е ОТВЪД тези двете. То има характера на НЕОСЪЗНАТО БЛАЖЕНСТВО!!! Това означава че в момента в който осъзнаем че сме в блаженство, БЛАЖЕНСТВОТО е вече ИЗГУБЕНО!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите