|
Тема |
Пълнотата като празнота |
|
Автор |
Drona (чирак) |
|
Публикувано | 11.01.07 09:47 |
|
|
Размисълът ми по това се предизвика от постингите на Изгревчето и на Аелан от ония дене.
От известно време преживявам едно състояние на пълнота .... имах това чувство като дете - една топлота и отпуснатост .... както когато в зимен ден след сладък сън .... пробуждаш се, но не ти се става... протягаш се дълго и сладостно ..... обгърнат от топлината на завивките и уюта на снежната пелена навън .... в предчувствието как ще станеш; ще закусиш нещо топло и след това дълго ще играеш в снега .... със зачервени бузи, мокър от топящия се сняг ...... бух.... в пряспата.... и със задъхан смях .... отново и отново ..... и като застудее ..... бегом обратно към топлотата на дома .....
Не знам как да назова това ...... но пълнотата е толкова голяма, че не остава място за определения, за всякакъв размисъл ..... за всичко освен от самото преживяване.
Лек и спорен ден ви желая.
всеки миг всичко започва и свършва
|
| |
|
|
|