Умишлено преиначаваш думите ми, за да ме убодеш. Първата ми реакция беше да те поставя на място. Написах своя отговор, но когато натиснах бутона Продължи - никаква реакция от браузъра (вече свикнах с подобни фантастики). Махнах с ръка и изключих компютъра. Излязох навън и, усещането ми за радост и дишане с пълни гърди се върна. Постепенно започнах да улавям други насоки на своя отговор.
Защо ти пиша всичко това? Тук често може да чуеш за действие от ума, от егото, от витала. В смисъл, че хората тук правят разлика. И ако се усетят, се опитват да пренасочват реакцията, да дойде от друг източник. Разбираш ли за какво говоря?
А в предишния си постинг споделих едно доста типично състояние. Когато умът търси някакъв (интелектуален) отговор, той се труди и боботи, като месомелачка обработва мислите, които нахлуват една след друга, и ги преценява, отсява, категоризира. Когато спреш да мислиш по въпроса, често когато се занимаваш с нещо друго, което не ангажира пряко ума и умът е спокоен, станал си "прозрачен", изведнъж отговорът изплува - хоп, и ЗНАЕШ. Но този отговор не идва от интелекта. Той само го формулира с думи.


За наричаните от теб туземци - преди време прочетох една книга за австралийски аборигени. Те наричат себе си "племето на истинските хора", а ние сме мутанти. И колкото и да е чудно, имат право!
:-)))