"пороят на лудостта отнесе разума му
и той заговори още по-безбожно отпреди:
"Под моите одеяния е самият Бог,
дори да Го търсите на земята или на небето".
Учениците му полудяха от ужас,
забиха ножовете си в святото му тяло.
Ударът на всеки,който се целеше в тялото на шейха,
се отклоняваше и раняваше удрящия.
Нито един удар не достигна този духовно надарен човек,
а учениците му бяха ранени,облени в кръв".
"Ей ти който удряш смеча си него ,кйто не е на себе си-
удряш самия себе си.Пази се!
Защото този,който не е на себе си,е преминал и е
в безопасност.
Да,той завинаги обитава сигурно място.
Формата му изчезва,той просто еогледало:
в него виждаш само нечие отражение.
Ако плюеш върху него,плюеш върху своето лице,
и ако удариш това огледало,удряш себе си.
Ако видиш в него грозен лик,твой е той,
ако видиш в него Христос,ти си майка му Мария.
Той не е нито това, нито онова той е лишен от форма.
Твоята собствена форма се отразява пред теб".
това е за екстазът на Баязид от Бистам

смърт и разложение
death makes angels of us all and gives us wings ... - Jimbo