Благодаря ти, АЗ, за интересните откъси, които публикуваш тук!!

Бих искала да подчертая един абзац, който ме впечатли и който свързвам с това, което съм чула от Учители, защото аз все още не съм била в много дълбока медитация.

Внезапно дъхът се върна в дробовете ми. С почти непоносимо разочарование осъзнах, че безкрайната необхватност е загубена. Отново бях затворен в унизителната клетка на тялото, която не беше лесно приспособима за Духа. Като заблудено дете аз бях избягал от своя дом – макрокосмоса, и се бях заключил в тесния микрокосмос.
Моят гуру стоеше неподвижен пред мене. Аз понечих да падна в светите му нозе в благодарност за преживяването на космическо съзнание, което дълго и страстно бях търсил. Той ме повдигна и заговори спокойно и просто:
— Не трябва да се опияняваш от екстаз. Чака те още много работа в света. Ела да пометем балкона, а после ще се разходим край Ганг.

И от ОШО, и от Шри Чинмой, и от Венци Евтимов знам, че при съвършено дълбока медитация дъхът спира. Ето защо всички Учители казват, че има техники, които не бива да се правят без ГУРУ, защото са животоопасни - ученикът може да не успее сам да се върне във физическото си тяло.

Имаш ли смелостта сам да преживееш това състояние?