Учителю, нищо случайно не казвам. Използвах епитетите "равен сред равни" съвсем умишлено, с цел да покажа, че всички сме human being и никой няма право да се смята за по-висш. Идва един момент в развитието на съзнанието, в който се учиш от всичко и от всички, а не само от авторитетите. Те са базата, на която Егото стъпва, за да е уверено, че върви по вярната пътечка. Така че, ако някой се чувства по-напред по пътя, той би трябвало да гледа с разбиране тези, които вървят след него, защото рано или късно ще стигнат там, където Учителят сега е.

Моят опит със СЕБЕто е, че съм се оставила то да ме води, а аз само наблюдавам, регистрирам състояния.

Преди мислите ми бяха хаотични, прескачащи от една тема на друга. Когато слушах някой да говори умът ми бръщолевеше, не слушах внимателно. Сега вече забелязвам паузите в мислите си и смятам, че съм потънала по-дълбоко в себе си, а не съм центрирана на повърността на океана на съзнанието.

А твоят опит какъв е?