Ти вече го вършиш, доброро настроение, което всеки ти изпраща го усвояваш.
Засега това е важно, после ти ще кажеш на къде те влече и...спорен път. Ще има кой да те подкрепи, поне така ми се види. Някой като ревне, че е зле, всеки тича да помага, понеже хората винаги обичат на някого да му е зле. Като ми се счупи колата и я захвърлих един месец пред блока, всички комшии почнаха да ме поздравяват, заинтересувани едни такива, а като всичко ми е наред, минават като трамвай. Въобще, зле ли си, нямаш много грижи, но станеш ли добре, няма да ти мине номера толкова лесно.
Ще ти кажа нещо практично. С течение на времето ние си нахлузваме какви ли не "вериги". Те могат да са от емоционален характер, от материален и пр. Като ти писне, или като усетиш, че ти тежи, тегли една черта на всичко. Преди години го направих за първи път. Като се насъбрали сто неща, от емоционален характер. Викам си, аз свободен дух ли съм, или чикиджия. И като нарамчих де що имаше спомени, снимки и т.н. айде на боклука. Ееейй, все едно, че от пашкул се изнизах. Та така, с голямата порязаница, наред. После връзките са възстановяват, но вече е различно.
Та така, ако ще правиш нещо, сечи от корен, инъче помощта на хората е само още една верига...после и нея ще трябва да сечеш, ами ако се окаже по- дебела?!