|
Тема |
Re: писмо до приятел [re: Oлe] |
|
Автор |
Лилa () |
|
Публикувано | 07.05.02 17:26 |
|
|
оо, ами това че се сещаме, пак е нещо
играта на преходното може да се играе и когато не сме забравили, значи
едва ли заради това забравяме.
спомних си бях чела, че когато душите се въплъщават на земята, те с
такъв устрем се насочват към нея, че се удрят и всичко забравят.
явно забравянето е нещо като първороден симптом.
видимо връзката ни с преходните неща и техните рамки е твърде силна.
любовта ни към необяснимото и безграничното, самата тя е непресъхващ
извор и не расте, тя Е. по-скоро отслабват връзките ни с преходното,
падат пречките, както каза хуанджи.
а когато не забравяме - това вече си е реализация.
наистина,
Тук сме, за да разберем, колкото можем да понесем (оле)
|
| |
|
|
|