На жертвите пред камините им е лесно. Стоят си те на топличко край камината в зимния мрак, пийват червено винце и замезват с свински вкусотийки. (Ау, колко плебейски-просташко изглежда от страни, ама на жертвата й е кеф).

В същото това време лежи вампирът в каменен ковчег в най-отдалечения край на замъка, зъзне и само вродения му аристократизъм го спира да не процеди през тракащите му зъби непристойни слова. Отгоре на всичко замъковия слуга и това лято е забравил да подреди керемидите по кулите. Струйки ледена вода са се стегли върху капака на каменното вампирско ложе и са замръзнали. Ама само толкова, че да не може капака да се отмести. Иначе миризмата от вкусотийките се прокрадва през пролуките и чегърта гладното съзнание на вампира като стреопор стъкло.

Часовника отмерва полунощ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите